Швайкхард фон Хелфенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Швайкхард фон Хелфенщайн
Schweikhart von Helfenstein
граф на Хелфенщайн
Роден
Починал
Погребан Ландсберг ам Лех, Германия
Wolleber Chorographia Mh6-1 0839 Wappen.jpg
Семейство
Род Хелфенщайн
Баща Георг II фон Хелфенщайн
Герб на благородническата фамилия фон Хелфенщайн

Швайкхард фон Хелфенщайн (на немски: Schweikhart von Helfenstein; * 26 юни 1539 в дворец Нойфра, днес към Ридлинген; † 23 октомври 1599 в Ландсберг ам Лех) е граф на Хелфенщайн, херцогски баварски управител, президент на имперския съд в Шпайер, императорски щатхалтер на Тирол, писател, публицист и поддръжник на католическата реформа.

Той произлиза от швабския благороднически род на графовете на Хелфенщайн и е син на полковник граф Георг II фон Хелфенщайн, фрайхер на Гунделфинген (1518 – 1573), и първата му съпруга Мари де Бонард (1520 – 1565), дъщеря на Клаудиус фон Борварт и Йохана фон Маркт.[1] Баща му се жени втори път за Аполония фон Цимерн (1547 – 1604), наследничка на господството Мескирх и замъците Вилденщайн и Фалкенщайн, дъщеря на Фробен Кристоф фон Цимерн, авторът на „Хрониката на графовете фон Цимерн“.[2]

Корицата на „Werke des Hl. Basilius“ от Швайкхард фон Хелфенщайн, 1591

През 1565 г. Швайкхард фон Хелфенщайн става католик и започва кариера, както баща му. През 1562 – 1564 г. е президент на имперския съд, 1571 – 1575 г. императорски щатхалтер на Тирол,[3] също 1574 – 1599 г. баварски херцогски съветник и управител на Ландсберг. Освен това той наследява титлата „фрайхер фон Гунделфинген“.[4]

Швайкхард фон Хелфенщайн се жени през февруари 1561 г. за Мария фон Хоенцолерн-Зигмаринген (* 28 август 1544; † 13 декември 1611), дъщеря на граф Карл I фон Хоенцолерн-Зигмаринген и маркграфиня Анна фон Баден-Дурлах.[5][6]

Те нямат живи деца и завещават цялата си собственост на йезуитския орден в Ландсберг. Той умира на 23 октомври 1599 г. на 60 години. Двамата са погребани в йезуитската църква Св. Кръст и монасите им правят през 1602 г. ренесансов гробен паметник.[7]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Heinrich Friedrich Kerler: Geschichte der Grafen von Helfenstein. Band 1, Stettin 1840, S. 138 f. (Digitalisat)
  • Sigfrid Hofmann, Gregor Peda: Landsberg am Lech. Schnell und Steiner Verlag, Regensburg 1983, S. 38 (Online)
  • St. Pirminius, der alte und neue Patron Innsbrucks. In: Amtsblatt der Landeshauptstadt Innsbruck. 17. Jahrgang, 1954, Nr. 11 (Digitalisat)
  • Karlfriedrich Gruber: Drei Helfensteiner Grafen des 16. Jahrhunderts. In: Die Grafen von Helfenstein. Stationen ihrer Geschichte. Begleitheft zur Ausstellung im Alten Bau Geislingen, Geislingen an der Steige 1994, S. 67 – 82.
  • Josef Nolte: Der Landsberger Pfleger und bayrische Rat Schweickhart von Helfenstein (1539 – 1599) im Lichte seiner Bücher. Ein eruditionsgeschichtlicher Beitrag zur oberdeutschen Adelskultur im Zeitalter der Konfessionsbildung. In: Rudolf W. Keck: Literaten – Kleriker – Gelehrte. Köln 1996, ISBN 3-412-07595-7, S. 221 – 244.
  • Paul Friedrich von Stälin: Helfenstein, Graf Georg von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 686 f.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 118.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 59.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Genealogie: Marie de Bonnard[неработеща препратка], genealogieonline.nl
  2. Schweikard Graf v.Helfenstein Freiherr zu Gundelfingen, ww-person.com
  3. Jahrbuch des Vereins für Augsburger Bistumsgeschichte e. V. Band 30, Sankt-Ulrich-Verlag, Augsburg 1997, S. 139; Online
  4. Herren von Gundelfingen, Titel-Übergang an die Grafen von Helfenstein, hohengundelfingen.de
  5. Hohenzollern 8, genealogy.euweb.cz
  6. Schweickart, Graf zu Helfenstein, Freiherr zu Gundelfingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  7. Epitaph in Landsberg, Deutsche Digitale Bibliothek

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]