Хелфенщайн (род)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на графовете фон Хелфенщайн
Замък Хелфенщайн, 1840
Останки от Хоенгерхаузен в Блаубойрен
Замък Велхайм
Дворец Хексенагер

Хелфенщайн (на немски: Grafen von Helfenstein) е стар швабски графски благороднически род в Швабия, наречен на замък Хелфенщайн в Баден-Вюртемберг.

Около 1100 г. Еберхард фон Хелфенщайн Стари построява замък Хелфенщайн над град Гайзлинген, на 15 km югоизточно от Гьопинген и 27 km северозападно от Улм.

Най-значимите от този род са граф Лудвиг I и граф Улрих V фон Хелфенщайн. Граф Лудвиг I често е в двора на император Фридрих I Барбароса, подписва мира в Констанц от 1183 г., участва в кръстоносния поход на императора и пътува до дворовете на неговите синове, император Хайнрих VI и крал Филип Швабски. По това време Готфрид фон Шпитценберг е епископ на Вюрцбург и канлер на империята. Улрих II фон Хелфенщайн се жени за Вилибирга фон Дилинген, получава големи части от графовете на Дилинген около Улм, и за Агнес фон Тюбинген и получава годподството Блаубойрен.

Фамилията се дели през 1356 г. при Улрих VI фон Хелфенщайн на линията Хелфенщайн-Визенщайг и неговия братовчед Улрих VI фон Хелфенщайн на линията Хелфенщайн-Блаубойрен, която през 1457 г. продава Блаубоурен и 1448 г. Хайденхайм на Вюртемберг и през 1458 г. купува господството Велхайм и 1485 г. дворец Хексенагер.

Граф Улрих V (VI/X) е активен през втората половина на 14 век в двора на император Карл IV в Прага, който го жени за херцогиня Мария Котроманич от Босна (* ок. 1340; † 27 април 1403), сестра на краля на Босна, Стефан Дабиша († 1395), което допринася за бързото финансово пропадане на Хелфенщайните.

Фамилията измира с Георг I през 1517 г. Със смъртта на граф Рудолф III фон Хелфенщайн-Визенщайг на 20 септември 1627 г. изчезва господството Визенщайг и отива с по една трета, чрез наследството на дъщерите му, на княжеската фамилия Фюрстенберг, на Ландграфство Лойхтенберг и на графовете на Йотинген-Балдерн. Последните господари продават частите си през 1642 г. на Курфюрство Бавария.

Граф Швайкхард фон Хелфенщайн (1539 – 1599), синът на граф Георг II фон Хелфенщайн (1518 – 1573) е, както баща му, президент на Имперския камерен съд, и е автор, публицист и активен помагач на Католическата реформа.

Известни[редактиране | редактиране на кода]

Графове на Хелфенщайн[редактиране | редактиране на кода]

  • Еберхард I Стари († ок. 1110) построява ок. 1100 г. замък Хелфенщайн
  • Еберхард II Млади († ок. 1170), дъщеря му наследява Хелфенщайн и се омъжва за граф Лудвиг I фон Шпитценберг и Зигмаринген.
  • Лудвиг I фон Шпитценберг-Зигмаринген († 1200), граф на Хелфенщайн (1171 – 1200)
  • Улрих I фон Хелфенщайн († сл. 1241), граф на Хелфенщайн (1200 – 1241), син на Лудвиг I, жени се за дъщеря на Адалберт фон Равенщайн и дъщеря на Еберхард II Млади
  • Улрих II († 17 май 1294), граф на Хелфенщайн (1241 – 1294), женен (1) за Вилибирг, дъщеря на граф Хартман IV фон Дилинген († 1258), и (2) 1267 г. за Агнес фон Тюбинген, дъщеря на пфалцграф Рудолф I фон Тюбинген
  • Улрих III фон Хелфенщайн († ок. 1315), граф на Хелфенщайн (1294 – 1315), син на граф Улрих II и на Вилибирг фон Дилинген, женен за Аделхайд, дъщеря на граф Бертхолд III фон Грайзбах, след това за Маргарета, дъщеря на граф Фридрих III фон Тогенбург
  • Йохан I фон Хелфенщайн († 1 юни 1340), граф на Хелфенщайн (1315 – 1340), граф на Гюсенберг и Калтенбург, женен за Аделхайд фон Хоенлое; син на граф Улрих III фон Хелфенщайн и първата му съпруга Аделхайд фон Грайзбах
  • Улрих VI фон Хелфенщайн Стари († 7 април 1372 убит), граф на Хелфенщайн (1340 – 1355), граф на Хелфенщайн-Визенщайген (1356 – 1372), единствен син на граф Йохан I и Аделхайд фон Хоенлое, женен за Мария от Босна (1333 – 27 април 1403), дъщеря на Владимир Котроманич (регент на Босна)
  • Улрих VIII († 1375)

Линия Хелфенщайн-Визенщайген[редактиране | редактиране на кода]

  • Фридрих I († 20 август 1438), граф на Хелфенщайн-Визенщайген (1372 – 1448), по-малък син на граф УУлрих VI и херцогиня Мария от Босна, женен за Агнес фон Вайнсберг († сл. 1474)
  • Улрих IX († 30 юни 1462 убит при Зекенхайм), неженен, син на граф Фридрих I
  • Фридрих II (1408 – 1483), граф на Хелфенщайн-Визенщайген (1462 –1483), син на граф Фридрих I, женен ок. 1446 г. за Агнес фон Еберщайн († 1456), дъщеря на граф Бернхард I фон Еберщайн, след това 1476 г. за Ирмгард фон Хелфенщайн-Блаубойрен, дъщеря на граф Конрад II фон Хелфенщайн-Блаубойрен
  • Лудвиг IV (21 ноември 1447 – 27 декември 1493), женен 1483 г. за шенкин Елизабет фон Лимпург-Шпекфелд (1466 – 1538)
  • Фридрих III (1479 – 1502), женен за Барбара фон Рехберг († 15 април 1522)
  • Лудвиг I Хелфрих фон Хелфенщайн (1480 – 17 април 1525), женен ок. 1497 г. за Маргарета фон Еделсхайм (1480 – юни 1537), дъщеря на император Максимилиан I (1459 – 1519)
  • Улрих X (XVI/XI) (1490 – 26 май 1548), женен на 20 януари 1512 г. за Катарина фон Валдбург-Зоненберг (21 октомври 1495 – 14 октомври 1563)
  • Улрих XIII (8 февруари 1524 – 17 януари 1570), женен за Катарина фон Монфор († 26 декември 1594)

Линия Хелфенщайн-Блаубойрен[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Аделхайд фон Хелфенщайн (fl. 1356)
  • Ирмел фон Хелфенщайн(fl. 1444)
  • Барбара фон Хелфенщайн (1552 – 1605)
  • Магдалена фон Хелфенщайн (1562 – 1622)
  • Катарина фон Хелфенщайн (1563 – 1627)
  • Катарина фон Хелфенщайн-Визенщайг (1589 – 1638)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Altertumsverein Geislingen (Steige): Helfenstein. Geschichtliche Mitteilungen von Geislingen und Umgebung, 12. Heft, Geislingen (Steige), 1949
  • Heinz Bühler: Richinza von Spitzenberg und ihr Verwandtenkreis. Ein Beitrag zur Geschichte der Grafen von Helfenstein, in: Württembergisch Franken, Heft 58, 1974
  • Oswald Gabelkover: Historia und Beschreibung des uralten Geschlechts der Grafen von Helfenstein von 860 bis 1604, in: Württembergische Geschichte, Württ. Landesbibliothek Stuttgart, Cod. Donaueschingen 591, Bl. 109v, 1539 – 1616
  • Hugo Glökler: Rund um den Helfenstein. Eine Heimatkunde von Stadt und Bezirk Geislingen-Steige, Geislingen (Steige), 1954
  • Heinrich Friedrich Kerler: Geschichte der Grafen von Helfenstein – nach den Quellen dargestellt, Ulm, 1840 (hbz 061:1 – 448787)
  • Heinrich Friedrich Kerler: Urkunden zur Geschichte der Grafen von Helfenstein, Ulm, 1840 (hbz:061:1-448875)
  • Karl Putz: Unsere Heimat rund um Geislingen-Steige, Geislingen (Steige), 1935
  • Wilhelm Karl Prinz zu Isenburg, Frank Baron Freytag von Loringhoven, Detlev Schwennicke (Hrsg.): Europäische Stammtafeln. Stammtafeln zur Geschichte der europäischen Staaten – Schwaben, Band 12, Marburg, 1992

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]