Ландграфство Лойхтенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ландграфство Лойхтенберг
      
Герб
Герб
Ландграфство Лойхтенберг в Общомедия

Ландграфство Лойхтенберг (на немски: Landgrafschaft Leuchtenberg) е средновековна територия на Свещената Римска империя в Бавария, Германия.

Ландграфовете на Лойхтенберг живеят първо в Лойхтенберг, по-късно в Пфраймд и управляват териториите и в Горен Пфалц.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ландграфството е най-голямата територия в Бавария, която не се управлява от Вителсбахите и духовниците. През 1300 г. те построяват на хълм замък Лойхтенберг, но го напускат през 1322 г. и резидират в близко намиращия се град Пфраймд. Първоначалният род измира през 1646 г. с Максимилиан Адам фон Лойхтенберг.

Ландграфове на Лойхтенберг[редактиране | редактиране на кода]

Герб на Марка Лойхтенберг
Останки от замък Лойхтенберг
  • Гебхардт I († 1146) – първият от род Лойхтенберг, споменат в документ. Той е женен за дъщеря на господаря на Петендорф-Ленгенфелд-Хопфеное и наследява Господството Валдек.
  • Гебхардт II (1146 – 1168) – придружава император Фридрих I Барбароса в неговия поход в Италия и е издигнат от него на граф.
  • Диполд I (1168 – 1209) – наследява през 1196 г. службата и титлата на ландграф, често е с крал Филип Швабски. След неговата смърт той се присъединява към Ото IV и го придружава в неговия поход до Рим, при който умира през 1209 г. След неговата смърт ландграфството е разделено.
  • Гебхардт III (1209 – 1244) – получава замък и господство Валдек в Горен Пфалц.
  • Диполд II (1209 – 1259) – получава Лойхтенберг и е с Фридрих II на петия кръстоносен поход през 1228 г.
  • Фридрих II (1244 – 1284) – син на Гебхардт III, получава отново Лойхтенберг, купува от брат си Гебхардт IV (1244 – 1279) общото господство Влдек и през 1283 г. го продава на херцог Лудвиг II Баварски.
  • Гебхардт VI (1279 – 1293) – син на Гебхардт IV, продължава линията на ландграфовете.
  • Улрих I (1293 – 1334) – купува продадените собствености отново обратно и други замъци и по-късния резиденция-град Пфраймд. Бие се заедно с Лудвиг Баварски и разгромява Фридрих Красивия в битката при Мюлдорф. Синовете на Улрих си поделят отново страната.
  • Йохан I (1334 – 1407) получава Изтока.
  • Улрих II (1344 – 1378) получава Запада. Двамата управляват Юга заедно. Те купуват господства и получават богато наследство. Секат монети през 1361 г. Ротенбург об дер Таубер и имат минни-привелгии в бохемските си земи.
  • Албрехт I (1378 – 1404) – син на Улрих II, резидира в Пфраймд и Лойхтенберг.
  • Йохан III († 1458) – внук на Йохан I, наследява западната част след ранната смърт на баща му Сигост († 1398) и чичо му Йохан II († 1390), и плаща годишна рента на сина на чичо му, Георг I и на своя брат Георг II. Има финансови задължения и конфликти. Трябва да заложи свои земи. Така Йохан III загубва всичките си собствености на неговата линия през 1423 г.
  • Леополд (1404 – 1463) – заради грабежа на търговци от чираците на Албрехт I на 9 декември 1413 г. Леополд трябва да продаде дворец Щирберг на пфалцграф Йохан. Той дава мъже и коне на Сигизмунд Люксембургски за борбите против хуситите. Той става курпфалски щатхалтер в Амберг. Ландграфовете получават титлата княз и имат място и глас в имперското събрание на Свещената Римска империя между Баден и Анхалт. Синовете на Леополд също си поделят отново земята.
  • Фридрих V (1463 – 1487) е господар на Лойхтенберг. Той получава през 1487 г. господството Грюнсфелд в Северен Баден, наследството на съпругата му Доротеа.
  • Лудвиг I (1463 – 1486) господар на Халс. През 1486 г. нежененият Лудвиг продава Графство Халс за рента на Айхбергите.
  • Йохан IV (1487 – 1531)
  • Георг III (1531 – 1555)
  • Лудвиг Хайнрих (1555 – 1567), получава 40 000 гулдена 1549 г. зестра от съпругата му Мехтхилд.
  • Георг IV Лудвиг (1567 – 1613)
  • Вилхелм (1614 – 1621)
  • Максимилиан Адам (1621 – 1646)

Херцози на Бавария-Лойхтенберг[редактиране | редактиране на кода]

От 1708 до 1711 г. Леополд Матиас Сигизмунд фон Ламберг получава Лойхтенберг. След неговата смърт той е последван от баща си Франц Йозеф I фон Ламберг. Когато той умира през 1712 г. ландграфството отива обратно към Бавария. Баварсият владетел носи след това и титлата Ландграф на Лойхтенберг.

След свалянето на Наполеон Бонапарт през 1817 г. Йожен дьо Боарне получава от своя тъст крал Максимилиан I Йозеф Баварски титлата Херцог на Лойхтенберг.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Adalbert von Bayern, Die Herzen der Leuchtenberg. Geschichte einer bayerisch-napoleonischen Familie. Nymphenburger Verlag, München 1992, ISBN 3-485-00665-3 (Nachdr. d. Ausg. München 1963).
  • Georg Brunner, Geschichte von Leuchtenberg und die ehemaligen Landgrafen von Leuchtenberg. Amberg 1863.
  • Illuminatus Wagner, Leuchtenberg in Geschichte und Sage. Leonhardt-Verlag, Weiden 1965.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]