Ландграфство Лойхтенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на ландграфовете на Лойхтенберг
Герб на Марка Лойхтенберг
Останки от замък Лойхтенберг

Ландграфство Лойхтенберг (на немски: Landgrafschaft Leuchtenberg) е средновековна територия на Свещената Римска империя в Бавария, Германия.

Ландграфовете на Лойхтенберг живеят първо в Лойхтенберг, по-късно в Пфраймд и управляват териториите и в Горен Пфалц. Ландграфството е най-голямата територия в Бавария, която не се управлява от Вителсбахите и духовниците. През 1300 г. те построяват на хълм замък Лойхтенберг, но го напускат през 1322 г. и резидират в близко намиращия се град Пфраймд. Първоначалният род измира през 1646 г. с Максимилиан Адам фон Лойхтенберг.

Ландграфове на Лойхтенберг[редактиране | редактиране на кода]

е първият от род Лойхтенберг, споменат в документ. Той е женен за дъщеря на господаря на Петендорф-Ленгенфелд-Хопфеное и наследява Господството Валдек.
придружава император Фридрих I Барбароса в неговия поход в Италия и е издигнат от него на граф.
наследява през 1196 г. службата и титлата на ландграф, често е с крал Филип Швабски. След неговата смърт той се присъединява към Ото IV и го придружава в неговия поход до Рим., при който умира през 1209 г. След неговата смърт ландграфството е разделено.
получава замък и господство Валдек в Горен Пфалц
получава Лойхтенберг и е с Фридрих II на петия кръстоносен поход през 1228 г.
син на Гебхардт III, получава отново Лойхтенберг, купува от брат си Гебхардт IV (1244–1279) общото господство Влдек и през 1283 г. го продава на херцог Лудвиг II Баварски.
син на Гебхардт IV, продължава линията на ландграфовете.
купува продадените собствености отново обратно и други замъци и по-късния резиденция-град Пфраймд. Бие се заедно с Лудвиг Баварски и разгромява Фридрих Красивия в битката при Мюлдорф.
Синовете на Улрих си поделят отново страната.
  • Йохан I (1334–1407) получава Изтока.
  • Улрих II (1344–1378) получава Запада. Двамата управляват Юга заедно. Те купуват господства и получават богато наследство. Секат монети през 1361 г. Ротенбург об дер Таубер и имат минни-привелгии в бохемските си земи.
  • Албрехт I (1378–1404)
син на Улрих II, резидира в Пфраймд и Лойхтенберг.
внук на Йохан I, наследява западната част след ранната смърт на баща му Сигост († 1398) и чичо му Йохан II († 1390), и плаща годишна рента на сина на чичо му, Георг I и на своя брат Георг II. Има финансови задължения и конфликти. Трябва да заложи свои земи. Така Йохан III загубва всичките си собствености на неговата линия през 1423 г.
заради грабежа на търговци от чираците на Албрехт I на 9 декември 1413 г. Леополд трябва да продаде дворец Щирберг на пфалцграф Йохан.
Той дава мъже и коне на Сигизмунд Люксембургски за борбите против хуситите. Той става курпфалски щатхалтер в Амберг.
Ландграфовете получават титлата княз и имат място и глас в имперското събрание на Свещената Римска империя между Баден и Анхалт. Синовете на Леополд също си поделят отново земята.
Той получава през 1487 г. господството Грюнсфелд в Северен Баден, наследството на съпругата му Доротеа.
През 1486 г. нежененият Лудвиг продава Графство Халс за рента на Айхбергите.

Херцози на Бавария-Лойхтенберг[редактиране | редактиране на кода]

От 1708 до 1711 г. Леополд Матиас Сигизмунд фон Ламберг получава Лойхтенберг. След неговата смърт той е последван от баща си Франц Йозеф I фон Ламберг. Когато той умира през 1712 г. ландграфството отива обратно към Бавария. Баварсият владетел носи след това и титлата Ландграф на Лойхтенберг.

След свалянето на Наполеон Бонапарт през 1817 г. Йожен дьо Боарне получава от своя тъст крал Максимилиан I Йозеф Баварски титлата Херцог на Лойхтенберг.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Adalbert von Bayern, Die Herzen der Leuchtenberg. Geschichte einer bayerisch-napoleonischen Familie. Nymphenburger Verlag, München 1992, ISBN 3-485-00665-3 (Nachdr. d. Ausg. München 1963).
  • Georg Brunner, Geschichte von Leuchtenberg und die ehemaligen Landgrafen von Leuchtenberg. Amberg 1863.
  • Illuminatus Wagner, Leuchtenberg in Geschichte und Sage. Leonhardt-Verlag, Weiden 1965.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]