Куно фон Урах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Куно фон Урах
кардинал-епископ на Палестрина в Лацио
Роден
Починал

Религия Католическа църква
Семейство
Баща Егино I фон Урах
Братя/сестри Егино II фон Урах
Гебхард II фон Урах

Куно фон Урах (на немски: Kuno von Urach, Kuno von Praeneste, Kuno von Palestrina; * 11 век; † 9 август 1122, Палестрина) от род Урах, е германски кардинал-епископ на Палестрина в Лацио, папски легат във Франция и Германия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата Sant’Agapito Martire в Палестрина

Той е син на граф Егино I фон Урах († ок. 1050). Брат е на граф Егино II фон Урах († 1105) и Гебхард II фон Урах († 1110), епископ на Шпайер (1105 – 1107). Чичо е на Гебхард фон Урах († 1141), княжески епископ на Страсбург (1131 – 1140).[1]

През 1080 г. Куно е каплан на Уилям Завоевателя в Англия. Той е доверено лице на папите Паскалий II (1099 – 1118), Геласий II (1118 – 1119) и Каликст II (1119 – 1124), също влиятелен съветник на френския крал Луи VI (1108 – 1137).

През 1108 г. Куно става кардинал-епископ на Палестрина и от 1114 до 1121 г. папски легат във Франция и Германия. Той ръководи борбата против император Хайнрих V (1098 – 1125). Куно свиква множество църковни синоди/събори. През 1118 г. свиква и ръководи синода във Фритцлар, когато император Хайнрих V за втори път е отлъчен от църквата. Той подкрепя Григорианските реформи.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Rudolf Hiestand: Legat, Kaiser und Basileus. Bischof Kuno von Praeneste und die Krise des Papsttums 1111/1112. In: Horst Fuhrmann, Hans Eberhard Mayer, Klaus Wriedt, Aus Reichsgeschichte und Nordischer Geschichte. Karl Jordan zum 65. Geburtstag (Kieler Historische Studien 16), Stuttgart 1972, S. 141 – 152.
  • Ernst Bernheim: Kuno von Präneste. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 17, Duncker & Humblot, Leipzig 1883, S. 386 – 388.
  • Peter Segl: Kuno Kardinalbischof von Praeneste. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 13, Duncker & Humblot, Berlin 1982, ISBN 3-428-00194-X, S. 300 f
  • Hans Jänichen: Die Grafen von Urach. In: Alemannisches Institut Freiburg, Br.: Alemannisches Jahrbuch, 1976/78, S. 1 – 15.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]