Курт Ройбер
| Курт Ройбер | |
| германски лекар и художник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Курт Ройбер в Общомедия | |
Курт Ройбер (понякога Райбер, на немски: Kurt Reuber; 26 май 1906 г., Касел – 20 януари 1944 г., Елабуга) е германски военен лекар, воювал в 16-та танкова дивизия на Вермахта в Сталинград, автор на „Сталинградската Мадона“.
Детство, юношество[редактиране | редактиране на кода]
Курт Ройбер е роден на 26 май 1906 г. в германския град Касел в бедно селско семейство. Родителите на Курт са набожни, в резултат на което той получава възпитание, което съответства както на селските традиции, така и на религиозните ценности. Склонността на момчето да рисува се проявява рано, но противно на художествените му интереси, той не отива в художествената академия, а става теолог в университетите в Марбург и Тюбинген, тъй като това обучение е безплатно. Вечер, след часовете, посещава курсове по рисуване. В Касел се запознава с Алберт Швайцер, автор на световноизвестни трудове по история на християнството и философия на културата. В края на обучението си Ройбер служи в църквата на село Вихманхаузен, разкъсан в същото време какво да избере – медицина или църква. Дилемата е решена от Швайцер: Ройбер започва да служи във Вилингсхаузен на река Швалм. Тук, под „влиянието“ на местните природни красоти, той се връща към рисуването. Интересът му към медицината също взима своето: учи я в Марбург, а през 1933 г. защитава дисертация, а през 1938 г. защитава докторска дисертация на тема „Етика на медицинската класа“. От този момент нататък денят на д-р Ройбер е разделен по следния начин: той работи половин ден в клиника, посвещава половин ден на църквата – чете проповеди. Почти няма време за рисуване.
На фронта[редактиране | редактиране на кода]
Необходимостта от лекари на първа линия води до факта, че през октомври 1939 г. Ройб е призован за военна служба на Балканите. Работейки в болници и влакове за бърза помощ, той преминава през Румъния, България, Гърция, където е ранен.
След възстановяването си е изпратен в района на концентрация на войските на Вермахта преди нападението срещу СССР. От лятото до зимата на 1941 г. лекарят Ройбер обслужва районите на окупираната територия, запознава се с руския народ, рисува ги. До лятото на 1942 г. прави около 150 рисунки,[1] които донася у дома по време на отпуските си. По-късно рисунките, направени от Ройбер край Сталинград, са изнесени от неговия командир. През 1942 г. Ройбер е сред тези, които участват в битката при Сталинград.
Елабуга[редактиране | редактиране на кода]
След края на битката при Сталинград Курт Ройбер се озовава в лагер No 97 на НКВД в град Елабуга.
В Руския държавен военен архив има тетрадка на Курт Ройбер, в която сред записите има няколко скици на „Сталинградската мадона“, последната от които е от 26 октомври 1943 г., когато Ройбер е в лагера за военнопленници No 97 в Елабуга.[1]
Курт Ройбер умира на 20 януари 1944 г. в лагерния лазарет от церебеларен абсцес.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Kruse, Martin. Die Stalingrad-Madonna: Das Werk Kurt Reubers als Dokument der Menschlichkeit Hardcover. Лайпциг, Evangelische Verlagsanstalt, 1 юли 2012. ISBN 3785910762. S. 176. (на немски)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Ахтамзян, А. А. Сталинградская Мадонна Курта Ройбера. Великая Победа: в 15 т. Т. 7: Испытание: арх. 29 октомври 2020. Москва, МИД России, Центр военно-политических исследований, 2015. ISBN 978-5-9228-1307-5. с. 304 – 311. – 512.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ройбер, Курт“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
