Кутия на Пандора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древногръцки Питос
Древногръцка Кутия (ок.440 п.н.е.)

Кутията на Пандора е ключов елемент в гръцките митове, свързващи равновесието между благата и злините, които са участта на хората. В най-популярната версия в кутията били затворени болестите и неволите, а когато любопитната Пандора я отворила, те се разбягали по земята; когато я затворила - вътре останала единствено надеждата[1].

Филологическите изследвания разкриват, че в оригиналните източници се говори не за 'кутия', а за делва или подобен съд (питос)[2]. Има различни варианти за това, кой отваря кутията и какво излиза от нея.

Митологията,свързвана с Пандора,е многопластова и допуска различни тълкования, за каквито има свидетелства в литературата и изобразителните изкуства.[3]

Варианти и интерпретации[редактиране | редактиране на кода]

Пандора и съдбоносния съд са част от митологията свързвана с огъня и Прометей. Прозорливия герой дава на човечеството огъня и предупреждава брат си Епиметей да не приема дарове от боговете. Неговата заръка е пренебрегната и съдът бива отворен. В тази по обхватна версия разумността и огъня противостоят на непредвидливостта и женското начало.

Според един по-кратък вариант Пандора отваря съд, в който боговете били поставили най-висшите дарования: когато го отваря те се изпаряват към небето, а на Земята остава единствено Надеждата. Този мит разгръща етимологията на името Пандора, т.е. "всички дарове".

Версията, която добива най-голяма популярност, е разказана от Еразъм Ротердамски. Именно той подменя 'съдът' (pithos) с 'кутия' (pyxis), при което символизмът в неодобрението към жените добива по абстрактен вид. В Италия, където неговата аудитория e незначителна, съдът остава общоприето като делва или стомна на Пандора (vaso di Pandora).

През Ренесанса множество изображения се придържат към древната форма. Заедно с това се привнасят аналогии и елементи от други митове. Сходството с библейската Ева също е било отбелязвано и коментирано.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. В творбата на Хезиод "Дела и дни" тези злини не са поименно изброени, а е упомената единствена Надеждата Хезиод, Дела и дни "По-преди в своя живот племената на земните хора нито мъчителен труд, ни нещастие бяха познали, нито пък болести зли, що донасят смъртта на човека, тъй като бързо стареят в нещастия смъртните хора. Да, но със своите ръце от гърнето жената отмести тежък капак и сред хората пусна ужасните мъки. Само Надеждата вътре в дома нарушим си остана"
  2. Harrisson J., Pandora's Box, J. Hellenic Studies, 20 (1900) p.99
  3. Erwin and Dora Panofsky, Pandora's Box: The Changing Aspects of a Mythical Symbol (New York, 1962).