Към брата си

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

„Към брата си“ е стихотворение от Христо Ботев, написано в първите месеци от живота му в Румъния. Издадено е в три редакции:

КЪМ БРАТА СИ[редактиране | редактиране на кода]

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, брате, губя,

тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни

са разпнали душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта ѝ душа няма

на глас божий – плач народен!

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
     Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „България“         Портал „България