Крък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кърк)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Крък.

Крък
Krk
Croatia Krk BW 2014-10-12 12-09-54.jpg
Изглед към гр. Крък
Местоположение Адриатическо море
Страна Flag of Croatia.svg Хърватия
Площ 405,78 km²
Население (2001) 17 860 жители
44 души/km²
Най-висока точка 568 m
Relief map of Croatia.png
45.0789° с. ш. 14.6008° и. д.
Местоположение в Хърватия
Крък в Общомедия
Разположение на острова
Пътна карта на острова

Крък[1][2] (на хърватски: Krk; на италиански: Veglia; на латински: Curicta) е остров в северната част на Хърватия, край далматинското крайбрежие в залива Кварнер. Той е най-големият остров в Адриатическо море.

География[редактиране | редактиране на кода]

Площта на острова е 405,78 km²[3], колкото (по официални данни от Централното бюро по статистика на Хърватия) е и на съседния о. Црес. Трудно е да се определи кой от тях е по-голям предвид удивително близките данни от измерванията на площта им, както и заради неточността при измерване, породена от изрязаната брегова линия, която при това постоянно сменя очертанията си. По някои данни Крък има площ около 408 km² и все пак е малко по-голям от Црес.

Населението на острова е 17 860 души (2001).[3] Най-високата точка е връх Обзова (568 m). Островът е отделен от далматинския бряг чрез тесен проток, през който е построен Кръкският мост (дълъг 1430 m), открит през 1980 г. От островите Црес, Раб и от полуострова Истрия Крък е отделен чрез залива Кварнер.

Островът е свързан чрез редовни фериботни линии с островите Црес (Валбиска – Мераг) и Раб (Башка – Лопар). На острова има летище, обслужващо също и разположения на материка град Риека.

Най-големите селища са градовете Крък (5491 жители), Омишал (2998), Малинска Дубашница (2726), Пунат (1876), Добрин (1970), Башка (1554), Връбник (1245).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Михаил Данилевски. „Географски речник на задграничните страни“, ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1987, стр. 298
  2. Българска академия на науките. Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. „Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила“, Издателство „Просвета – София“ АД, София, 2011. ISBN 978-954-01-2604-3, стр. 20 (правило 10.1) и стр. 40 (правило 27.6)
  3. а б Централно бюро по статистика на Хърватия