Славчо Рангелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от К.д.п. Славчо Рангелов)
Славчо Рангелов
български морски капитан далечно плаване
Роден
Починал
13 март 1989 г. (74 г.)
Варна, България

Славчо Рангелов Цветков е български морски капитан далечно плаване.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Славчо Рангелов Цветков (известен като Славчо Рангелов) е роден на 29 октомври 1914 г., с.Драинци, Горна Ерма, Трънско (след Ньойския договор – в пределите на Сърбия). Баща му загива на фронта през 1918 г. За да осигури образование на четирите си деца, майка му се решава на бягство през границата и в една нощ на 1922 г. семейството напуска родното място. В София търсят помощ от председателя на Дружеството на бежанците от Западните покрайнини. Децата са настанени в пансиони за сираци в различни краища на страната, но всички получават образование.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • основно – училище „П. Каравелов“ (София) и III мъжка прогимназия (София), гимназия (до VI клас вкл.) – II мъжка гимназия в София;
  • специално и висше (1932 – 1938 г.) – Морското училище във Варна (последен курс – в Созопол);
  • няколко семестъра (в 40-те години на XX в.) – Стопански университет във Варна (отписан поради нова разпоредба, изключваща второ висше образование)

Трудова дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1938 г. постъпва в Българското търговско параходно дружество (БТПД) като стажант капитан на п/х „Балкан“. На 16.10.1938 г. е утвърден за III помощник капитан на п/х „Цар Фердинанд“ (под командването на к.д.п. Васил Филев - Барбата, който ще стане негов тъст). При образуването на параходство „Български морски флот“ (БМФ) през 1948 г. е назначен като старши помощник на п/х „България“.

Кораби, на които е бил[редактиране | редактиране на кода]

За учебна практика[редактиране | редактиране на кода]

  • п/х „Цар Фердинанд“– края на 1932 г. до януари 1933 г.
  • п/х „България“ – 1933 г.
  • п/х „Мария Луиза“ – 1934 г.
  • п/х „Бургас“ – юни 1936 г. *
  • п/х „Мария Луиза“ – 1937 – 1938 г., 6-месечен учебен стаж при кап. Д. Фурнаджиев

Като помощник-капитан[редактиране | редактиране на кода]

  • п/х „Балкан“ – стажант капитан, 1938 г.
  • п/х „Цар Фердинанд“ – III помощник капитан, 1938 – 1939 г.
  • п/х „Бургас“ – II помощник капитан, 1941 г.
  • п/х „Цар Фердинанд“ – II помощник капитан, 1943 г.
  • п/х „Балкан“ – I помощник при кап. Ив. Станчев, 1943 г. (до потопяването край о. Лемнос на 23.12.1943 г.)
  • п/х „Цар Фердинанд“ – I помощник капитан при кап. Г. Кулински, 1944 г. (до изоставянето на кораба с нареждане от 02.09.1944 г.)
  • п/х „Първи май“ – I помощник при кап. Г. Дюлгеров, 1946 г.
  • п/х „България“ – старши помощник при кап. Г. Дюлгеров, 1947 – 1948 г.

Като капитан[редактиране | редактиране на кода]

  • водолазен кораб към АСО на БМФ – 1951 – 1952 г.
  • пътнически м/к „Емона“и м/к „Калиакра“ – 50-те г.
  • м/к „Станко Стайков“ – 1955 – 1956 г.
  • м/к „Раковски“(влекач) – 1956 г. (приема го в Сулина, Румъния, през пролетта на 1956 г.)
  • м/к „Хр. Смирненски“ – 1957 – 1958 г.
  • м/к „Варна“ – 1958 – 1960 г.
  • м/т „Арда“ – 1961 и 1965 – 1966 г. (приема го през юли 1961 г. в Нюкасъл, Великобритания)
  • м/к „Родопи“ – 1961 – 1962 г. (приема го през февруари 1961 г. в Анверс, Белгия; след инфаркт през март 1962 г. остава в болница в Мурманск и се завръща във Варна със самолет)
  • м/т „Янтра“ – 1962 – 1963 г. и 1965 г.
  • м/т „Искър“ – 1966 – 1969 г. (приема го през януари 1966 г. в Осака, Япония)
  • м/т „Хидрофан“и „Марица“ – 1969 г.
  • м/т „Дунав“ – 1970 – 1971 г.
  • м/т „Тунджа“и „Чумерна“ – 1971 г.
  • м/т „Огоста“ – 1971 – 1972 г.
  • м/к „Антон Иванов“ – 1976 г.(след пенсионирането).

Административни длъжности в БМФ[редактиране | редактиране на кода]

  • навигационен инспектор в Навигационен отдел на БМФ (1954 г. и 1973 – 1975 г.).

Капитан Славчо Рангелов няма служба на кораби под чужд флаг. През 1975 г. е пенсиониран от Параходството с признат 38–годишен стаж на море.

Получени награди[редактиране | редактиране на кода]

  • благодарствен адрес от порт Архангелск за рекорден товар от 4853 т. целулоза на бали на п/х „България“, 1948 г.;
  • почетна значка на ГНС на гр. Варна, 1960 г., м/к „Варна“;
  • неколкократен носител на преходното червено знаме на първенството (2 тримесечия на 1960 г. – за м/к „Варна“, 1963 г. – за м/т „Янтра“, и др.);
  • орден „Червено знаме на труда“ за рекордно плаване до Персийския залив през н. Добра надежда, 1968/9 г.;
  • грамота от командващия на гранични войски за задържане на нарушител на морската граница – 1975 г.;
  • Включен в списъка „Стоте варненци на столетието“ (анкета, в. „Черно море“, 05.05.2000 г.)