Ламбда сонда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ламбда сонда (λ сонда) е наименование на електронен датчик, който измерва пропорционалното съдържание на кислород в даден газ (или течност).

Най-честото приложение на ламбда сондата е във двигателите с вътрешно горене, където се използва за реализиране на обратна връзка в електронното управление. Тя позволява да се оцени количеството останало неизгоряло гориво, или остаточния кислород в газообразните продукти от изгарянето.

Автомобилна ламбда сонда

Ламбда сондата от прагов тип действа на принципа на галваничен елемент (или твърдооксиден топливен елемент) с твърд електролит във вид на керамика от циркониев диоксид (ZrO2) (или титанов диоксид). Циркониевият диоксид е легиран с итриев или скандиев оксид, поради което придобива йонна проводимост за кислородните йони O2−.

При използване в ДВГ сондата се монтира в изходящия тракт на автомобила (ауспуха), обикновено пред каталитичния неутрализатор. Тя подава електронен сигнал към управляващото устройство (ECU), отразяващ съдържанието на кислород в изходящите газове. По него управляващото устройство се ориентира дали подаваната в двигателя горивна смес е обогатена или обеднена, и съответно коригира консистенцията, ако е необходимо.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]