Направо към съдържанието

Лахмиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лахмиди
300 – 602
Лахмиди в Общомедия

Лахмидите (на арабски: اللخميون), Banu Lakhm (на арабски: بنو لخم) са арабска царска династия, управлявала от 380 до 602 г. в и от Хирт (Източна Арабия).[1]

Столица на държавата им е град Ал-Хира (на арабски: الحيرة). Тяхната държава е своего рода буферна зона между Византия и Сасанидски Иран. През цялото това време Лахмидите са съюзници и васали на Сасанидите.

През 502 г. царят на Киндидите Харис превзема столицата им Хирт, но скоро след това, получавайки помощ от персийския шах, Лахмидите прогонват Киндидите от столицата си. През 528 г. царят на Лахмидите Мунзир III нанася на Киндидите тежко поражение. В периода между 540 и 547 г. конкурентното царство на Киндидите е окончателно унищожено от Лахмидите.

През 602 г. персите свалят династията от власт, а в 611 г. напълно ликвидират царството им.

Строителството на крепостта Ал-Хира
  1. Esat Ayyıldız, “Lahmîlerin Arap Edebiyatına Etkisi”, 2nd International Archeology, Art, History and Cultural Heritage Congress, ed. Kenan Beşaltı (Şanlıurfa: Iksad Yayınevi, 2022), 38-44.
  2. Абу Яфур не произхожда от рода на Лахмидите.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лахмиды“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​