Левоча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Словакия. За окръга вижте Левоча (окръг).

Левоча
Levoča
— град —
    Герб
Поглед към Левоча от хълма Марианска хора
Поглед към Левоча от хълма Марианска хора
Страна Флаг на Словакия Словакия
Край Прешовски край
Окръг Левоча
Площ 64,042 km²
Надм. височина 570 m
Население (2006) 14 731 души
230 души/km²
Основаване До 1249 г.
Пощенски код 054 01
Телефонен код 053
Официален сайт http://www.levoca.sk
Левоча в Общомедия

Левоча (на словашки: Levoča, на латински: Leuchovia, на немски: Leutschau, на унгарски: Lőcse, на полски: Lewocza) е град в Прешовски край в източна Словакия, с население от 14 600 души. Административен център на окръг Левоча. Градът се слави с историческия си стар град и добре запазена градска крепостна стена, ренесансова църква с най-високия дървен олтар в света, дело на Майстор Павел от Левоча, и други запазени ренесансови сгради.

Заради олтара на Майстор Павел, на 28 юни 2009, Левоча е вписана към обявените през 1993 година други обекти от региона – Спишски Храд, Спишске Подхрадие, Спишска Капитула и църквата „Свети дух“ в Жехра – като обект от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Левоча е разположена на надморска височина от 570 метра и обхваща територия от 64.042 квадратни километра. Намира се в северната част на басейна на река Хонрад в подстъпите на Левочките възвишения при реката Левочки поток, приток на Хонрад. На 25 км на запад се намира град Попрад, на 50 км на изток – Прешов, Кошице е на 90 км на югоизток, а Братислава – на 370 km на югозапад.

Исторически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Старият град на Левоча е живописен, обграден в по-голямата си част от старинни крепостни стени. Главният вход към стария град е през монументалната Порта към Кошице (XV век), зад която се намира богато украсената барокова църква „Свети дух“ и новия Миноритски манастир (около 1750).

Градският площад, наречен на името на Майстор Павел (Námestie Majstra Pavla), се отличава с три исторически забележителности: старинната сграда на Старото кметство (XV-XVII век), в която се помещава музей, увенчаната с купол евангелистка лютеранска църква (1837) и римокатолическата църква „Свети Якуб“ от XIV век. В нея се помещава великолепно резбования и изрисуван дървен олтар, най-големият в Европа (висок 18.62 m), създаден от Майстор Павел около 1520 година. Площадът е много добре запазен и сградите наоколо са били градските къщи на местния нобилитет през късното средновековие. Забележителност на площада е и изработената от ковано желязо „клетка на срама“, която датира към XVII век, използвана за публични наказания. Паметна плоча на една от къщите отбелязва отпечатването и публикуването в града на най-известната творба на Ян Коменски, Orbis Pictus. Други сгради на площада са историческия музей и музея, посветен на творчеството на Майстор Павел. В северната част на площада, на № 60 се намира Областният отдел на Националния архив на Словакия.

От XVI век до края на 1922, Левоча е административният център на област Спиш (Spiš). Между 1806 и 1826 година, унгарският архитект от Егер, Антал Половни, строи внушителната административна сграда, която е седалище на областната управа. Той пригодил класицистичния ѝ стил към ренесансовия дух на Левоча, като подчертал хоризонталните линии на зданието. Сградата е смятана за една от най-красивите областни управи в някогашното унгарско кралство. Днес е реновирана и е административно седалище на окръга.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Levoča“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.