Левски (ВЕЦ)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Левски.

ВЕЦ Левски
ВЕЦ Левски
ВЕЦ Левски
Bulgaria location map.svg
42.6531° с. ш. 24.8089° и. д.
Местоположение в България
Местоположение Карлово, България
Собственик НЕК
Енергоносител водна
Турбини 3
Капацитет 3200 kW
Открита 26 декември 1926 г.
Уебсайт vec.nek.bg
ВЕЦ Левски в Общомедия

Левски е деривационна водноелектрическа централа на Стара река, на южния склон на Стара планина.[1]

Централата се намира в близост до Карловския водопад. След като се използва водния отток за производство на електроенергия, водата се подава за питейни нужди на Карлово.[1]

Проектът на централата е на строителния инженер Д. Хр. Павлов. Строителството се извършва от фирма „Релла и Неффе“. Централата е пусната в експлоатация на 26 декември 1926 г. Оборудвана с една хидрогрупа с мощност 1000 kW. Открита е тържествено от цар Борис III. В 1930 г. е пусната в експлоатация втора хидрогрупа с мощност на генератора 490 kW. През 1948 г. се осъществява паралелна връзка с ВЕЦ „Въча“. През 1951 г. по проект на „Енергопроект“ ВЕЦ „Левски“ е разширена с хидрогрупа с мощност на генератора 3000 kW.[1]

Централата разполага с три турбини с инсталирана мощност 3200 kW, като средногодишното производство възлиза на 10 гигаватчаса. Максималното водно количество е 1,5 m3/s. Падът на водата е 350 m.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ВЕЦ Левски. // vec.nek.bg. (на български)