Лев Скрягин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лев Скрягин
Скрягин Лев Николаевич.jpg
Роден 4 август 1930 г.
Починал 21 ноември 2000 г. (70 г.)
Професия писател, преводач
Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Русия Русия
Активен период 1961-2000
Жанр исторически роман, документалистика
Тема история на мореплаването и морските катастрофи
Направление маринистика
Деца Марина

Лев Скрягин е съветски руски преводач и писател-маринист, автор на произведения в жанра исторически роман и документалистика на морска тематика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Лев Николаевич Скрягин е роден на 4 август 1930 г. в Ленинград, в семейство на наследствени моряци. Баща му Николай Скрягин, капитан на 2-ри ранг, е военен разузнавач, а дядо му, адмирал Сергей Скрягин, е автор на военно-исторически книги. На 12 март 1941 г. със съдействието на наркома на ВМФ Николай Кузнецов баща му е назначен за военно-морско аташе и разузнавач в посолството на СССР във Вашингтон. В периода 1941-1947 г. Лев отраства там, научава добре английски език и от 17-годишна възраст е професионален преводач.

Завръщайки се в СССР завършва Ленинградското военноморско подготвително училище, след което работи като моряк на корабите на търговския риболовен флот в Севера. Опитва да следва в университетите Мурманск и Одеса, но заради влошено здраве напуска моряшката професия. Завършва Института за чуждестранни езици в Москва, след което се жени и работи като преводач в института на Министерството на морския флот, а после в управлението на канала „Москва“. Заради необходимостта да издържа семейството си започва да пише очерци и книги.

В периода 1964-1966 г. работи в списание „Техника – молодёжи“. После става представител и преводач на ВО „Судоимпорт“, и многократно участва в работата с чуждестранни делегации и пътува в чужбина. Прави проучвания в библиотеките в страни като САЩ, Англия, Гърция, Кувейт, Куба, Индия, Иран, Ирак и Япония. От 1966 до 1980 г. прави три пътувания по целия свят на кораби, продадени за износ от „Судоимпорт“. Плава 13 месеца с Джон Финли, капитан на най-големите лайнери в света и научава много от него. През това време записва четири тетрадки от своя речник на морския жаргон – работа, която продължава до края на живота си и публикува периодично в списание „Морской флот“.

Първият му роман „По следите на морските катастрофи“ е издаден през 1961 г.

Документалните му книги – „Котвите“ и „Морски възли“ се използват като учебни помагала.

Освен това е и специален кореспондент на списанията „Вокруг света“, „Техника – молодёжи“ и „Морской флот“, като е автор на над 500 очерка.

Въпреки, че книгите му са издавани и преиздавани в много екземпляри в чужбина, след пенсионирането си живее бедно и боледува много, но продължава да пише.

Лев Скрягин умира от инфаркт на в 21 ноември 2000 г. в Москва.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • По следам морских катастроф (1961)
    По следите на морските катастрофи, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1970), прев. Елка Хаджиева
  • История якоря (1962)
  • Сокровища погибших кораблей (1968)
  • Книга о якорях (1973)
  • Тайны морских катастроф (1978)
    Тайните на морските катастрофи, изд. „Техника“ (1981, 1984), прев. Константин Божинов
  • Якоря (1973) – допълнено и преработено издание
    Котвите, изд. „Техника“ (1984), прев. Димитър Павлов
  • Морские узлы: Учебное пособие (1982)
    Морски възли, изд. „Техника“ (1987), прев. Илия Бойчев
  • Последний SOS „Вольтурно“ (1989)
  • Как пароход погубил город: Очерки о катастрофах на реках, озёрах и в портах (1989)
  • Гибель „Титаника“: Крупнейшие катастрофы в истории мореплавания (1991)
  • Человек за бортом (1992)
  • Тайны „Летучего Голландца“ (2000)
  • Англо-русский словарь морских идиом и жаргона (2013) – с Н. Каланов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Скрягин, Лев Николаевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.