Лейф Г. В. Першон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лейф Г. В. Першон
Лейф Г. В. Першон, Гьотеборг 2013 г.
Лейф Г. В. Першон, Гьотеборг 2013 г.
Роден 12 март 1945 г. (76 г.)
Професия писател, криминолог, сценарист
Националност Флаг на Швеция Швеция
Активен период 1978 -
Жанр криминален роман, трилър
Съпруга Ким Олсон (2003-)
Деца 4+2 доведени
Уебсайт www.leifgwpersson.se
Лейф Г. В. Першон в Общомедия

Лейф Г. В. Першон (на шведски: Leif G. W. Persson) е шведски криминолог, сценарист и писател, автор на бестселъри в жанровете политически трилър и криминален роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Лейф Густав Вили Першон е роден на 12 март 1945 г. в Стокхолм, Швеция. Баща му е дърводелец, а майка му домакиня. Има по-малка сестра. През 1965 г. започва да учи университета в Стокхолм. Многократно прекъсва поради заемане на различни работни места. В края на 60-те заедно с обучението си е асистент и преподавател в университета в Стокхолм и в университета в Линкьопинг, статистически консултант, научен съветник и експерт в Министерството на социалните въпроси, и експерт и съветник на националната полиция и националния полицейски комисар Карл Першон. През 1977 г. е уволнен от полицията заради връзка с разследването на журналиста Питър Брат за връзки на министъра на правосъдието Леннарт Гейер с проституиращия пръстен в Стокхолм и предаването на секретен доклад за това от комисаря Першон до премиера Улоф Палме.

През 1980 г. защитава докторската си дисертация за проблемите при статистически изследвания в криминологията. През 1982 г. е назначен за доцент в Стокхолмския университет, а периода 1991-2008 г. е преподавател по криминология в Националната полиция. В периода 1999-2009 г. е експерт-коментатор по значими престъпления в телевизионното предаване „Еврилист“ на телевизия „Т3“ (програма, еквивалентна на „Най-търсените в Америка“). Участва в телевизонното шоу на Камила Квартофт, което основно разглежда нерешени шведски наказателни дела.

През 1972 г., след като публикува статия в голям всекидневник, добавя към името си инициалите Г. В., за да не го бъркат с Лейф Першон – шведски шампион по мотокрос.

Първият му криминален роман „Grisfesten“, от поредицата за комисарите Бо Ярнебринг и Ларс Йохансон, е публикуван през 1978 г. Той представя историята на главен прокурор, който ръководи мрежа за проституция. Романът става бестселър и го прави известен.

В поредицата „Ярнебринг и Йохансон“ освен двамата комисари се редуват и други взаимносвързани герои, като детективите Еверт Бекстрьом, Анна Хорт и Лиса Матей.

Вторият му роман „Profitörerna“ е екранизиран през 1983 г. в едноименния телевизионен минисериал.

Романът му от 1982 г. „Samhällsbärarna“ (Стълбовете на обществото) е удостоен с националната награда на Швеция за криминален роман.

В подсерията романи „Случаите на социалната държава“ историите са от Швеция в периода на Студената война, които имат като общ елемент, събития, свързани с все още нерешеното убийство на шведския премиер Улоф Палме през 1986 г.

Много известна става подсерията му „Еверт Бекстрьом“, в която основен герой е циничният и неординарен комисар, който обаче е особено успешен в заплетените случаи на убийства.

Заедно с художествените романи е автор и на над 20 документални книги свързани с престъпността, както и няколкостотин вестникарски статии и колони.

Жени се три пъти и има 4 деца и 2 доведени. Лейф Г. В. Першон живее със семейството си в Стокхолм.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Серия „Ярнебринг и Йохансон“ (Jarnebring and/or Johansson)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Grisfesten (1978)
  2. Profitörerna (1979)
  3. Samhällsbärarna (1982) – национална награда на Швеция за криминален роман
  4. Mellan sommarens längtan och vinterns köld (2002
  5. En annan tid, ett annat liv (2003)
  6. Faller fritt som i en dröm (2007
  7. Linda – som i Lindamordet (2005)
  8. Den döende detektiven (2010) – национална награда на Швеция за криминален роман, награда „Стъклен ключ

Подсерия „Случаите на социалната държава“ (Välfärdsstatens fall)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mellan sommarens längtan och vinterns köld (2002)
  2. En annan tid, ett annat liv (2003) – национална награда на Швеция за криминален роман
  3. Faller fritt som i en dröm (2007)

Подсерия „Еверт Бекстрьом“ (Evert Bäckström)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Linda – som i Lindamordet (2005)
    Убийството на Линда, изд.: ИК „Колибри“, София (2014), прев. Ева Кънева
  2. Den som dödar draken (2008)
    Онзи, който убие дракона, изд.: ИК „Колибри“, София (2014), прев. Росица Цветанова
  3. Den sanna historien om Pinocchios näsa (2013)
    Истинската история за носа на Пинокио, изд.: ИК „Колибри“, София (2014), прев. Мартин Ненов
  4. Kan man dö två gånger? (2016)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Hidden criminality: theoretical and methodological problems, empirical results (1980)
  • Min kompetens (1981)
  • Horor, hallickar och torskar – en bok om prostitutionen i Sverige (1981)
  • Om jakt og jegere (1997) – с Ян Гиу
  • Gustavs Grabb' (2011) – автобиография
  • Bombmakaren och hans kvinna (2015)
  • Presunto terrorista (2016)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1983 Profitörerna – ТВ минисериал, 3 епизода, по романа
  • 1984 Mannen från Mallorca – по романа „Grisfesten“
  • 1986 I lagens namn – по романа „Samhällsbärarna“, сценарист
  • 1991 Goltuppen – ТВ минисериал, 6 епизода
  • 1992 Kvällspressen – ТВ сериал, 6 епизода
  • 1994 Den vite riddaren – ТВ минисериал, 4 епизода, сценарист с Ян Гиу
  • 1996 I nöd och lust... ТВ сериал, автор на 1 епизод
  • 1996-1999 Anna Holt – polis – ТВ сериал, 17 епизода, сценарист с Ян Гиу
  • 2013 En pilgrims död – ТВ минисериал, 4 епизода, по трилогията „Случаите на социалната държава
  • 2014-2015 Den fjärde mannen – ТВ минисериал, 3 епизода, по романа „En annan tid, ett annat liv
  • 2015 Бекстром, Backstrom – ТВ сериал, 13 епизода, по трилогията „Еверт Бекстрьом“, изпълнителен продуцент
  • 2017 GW:s mord – документален ТВ сериал, продуцент

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]