Леон Больо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леон Больо
Leon Beaulieux
френски славист и българист
Роден
Починал
15 октомври 1965 г. (89 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област българистика
Учил при Йордан Иванов
Работил в Института за източни езици в Париж
Награди Орден на почетния легион
Титла професор
Членува в Българска академия на науките (1947)

Леон Больо̀ (на френски: Leon Beaulieux) е френски славист, българист и чуждестранен член на Българска академия на науките.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 септември 1876 г. във Вик сюр Наон, Франция. Учи български език при Йордан Иванов[2], който преподава в Париж в периодите 1920 – 1923 и 1927 – 1930 г. След това курса по български език се води от Леон Больо. От 1933 до 1947 е професор и ръководител на Института за източни езици в Париж. През 1947 г. е избран за чуждестранен член на Българска академия на науките.[1]

Умира на 15 октомври 1965 г.[1]

Научна дейност и трудове[редактиране | редактиране на кода]

Извършва изследвания на българския книжовен език. Автор е на:[1]

  • „Произход на правописните реформи в българския език“ (1925)
  • „Граматика на българския език“ (1933)
  • „Усвояване на чуждите думи в съвременния български език“ (1933)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Удостоен е с „Орден на почетния легион“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 324.
  2. Leon Beaulieux. 1948. En la personne de Jordan Ivanov. Revue des études slaves, 24, p. 309 – 313