Леополд II фон Шьонфелд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Леополд II фон Шьонфелд (Шайнфелд) (на немски: Leopold II von Schönfeld; Luitpold von Scheinfeld; Lupold von Schenvelt; * пр. 1196; † 17 януари 1217) е епископ на Вормс (1196 – 1217) и избран архиепископ на Майнц (1200 – 1208).

Той произлиза от франкския благороднически род Шьонфелд ам Щайгервалде.[1] Неговият чичо Конрад II фон Щернберг е епископ на Вормс (1171 – 1192).

Леополд фон Шьонфелд първо е пфаррхер в Св. Кириакус в Бергхазелбах.[2] През 1196 г. Леополд става епископ и през 1200 г. е избран от множеството на катедралния капител на Майнц за архиепископ. Тогава малцинството на капитела избира обаче Зигфрид II фон Епщайн за архиепископ като кандидат на Велфите, но Филип Швабски от династията Хоенщауфен избира епископа на Вормс Леополд II фон Шьонфелд за архиепископ на Майнц. Леополд изгонва Зигфрид от Бинген и той бяга в Кьолн, където се съюзява с Велфите и завладява Бинген и Майнц, но няма успех и отива 1206 г. в Рим. На 21 юни 1208 г. Филип Швабски е убит в Бамберг. Тогава Леополд II отстъпва поста си на Зигфрид II, който същата година се е върнал като папски легат от Рим. Леополд II остава само епископ на Вормс.

Леополд умира на 17 януари 1217 г. Понеже не получава признанието на папата той не е в списъка на архиепископите на Майнц.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans Martin Schaller: Lupold von Schenvelt. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, ISBN 3-428-00196-6, S. 525.
  • Eduard Winkelmann: Lupold von Schenvelt. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 18, Duncker & Humblot, Leipzig 1883, S. 377 – 379.
  • Friedhelm Jürgensmeier: Das Bistum Worms. Von der Römerzeit bis zur Auflösung 1801 (= Beiträge zur Mainzer Kirchengeschichte. Bd. 5). Echter, Würzburg 1997, ISBN 3-429-01876-5, S. 40 – 42.
  • Friedrich Zorn: Wormser Chronik (= Bibliothek des Litterarischen Vereins in Stuttgart. 43). Mit den Zusätzen von Franz Berthold von Flersheim herausgegeben von Wilhelm Christoph Friedrich Arnold. Litterarischer Verein, Stuttgart 1857, S. 57, 59.
  • Johann Friedrich Schannat: Historia Episcopatus Wormatiensis. Band 1. Varrentrapp, Frankfurt am Main 1734, S. 359 – 362

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. PDF-Dokument; Scheinfeldern S. 3 u. 4
  2. Franz Xaver Glasschröder: Urkunden zur Pfälzischen Kirchengeschichte im Mittelalter, München, 1903, Seite 192, Urkundenregest Nr. 453