Конрад II (Вормс)
| Конрад II | |
| епископ на Вормс | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква[1] |
Конрад фон Щернберг (на немски: Konrad II, Konrad von Sternberg; † 18 януари 1192) е като Конрад II епископ на Вормс (1171 – 1192) и построява днешното западно крило на катедралата във Вормс.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Фамилията му Щернберг е роднина с графовете на Шваленберг и с франкските графове на Хенеберг. Не е известно кой е баща му.[2] Неговият племенник Леополд II фон Шьонфелд († 1217) е епископ на Вормс (1196 – 1217) и архиепископ на Майнц (1200 – 1208).
Роднина е на Бертхолд II фон Щернберг († 1287), епископ на Вюрцбург (1271 – 1287), на Гюнтер фон Хенеберг († 1161), от 1146 г. епископ на Шпайер, Гебхард фон Хенеберг (1122 – 1159), от 1150 г. епископ на Вюрцбург, Конрад II фон Щернберг († 1277), архиепископ на Магдебург, на Фолквин V фон Шваленберг († 1293), епископ на Минден, Гюнтер фон Шваленберг († 1311), архиепископ на Магдебург, епископ на Падерборн, и на Симон фон Щернберг († 1389), епископ на Падерборн.
Конрад фон Щернберг е пропст на манастир Св. Кириак във Вормс-Нойхауз. Той е в много близки отношения с император Фридрих Барбароса, който през 1171 г. го поставя за епископ на Вормс. Императорът го изпраща същата година в Константинопол, за да води преговори за планувана женитба на неговия син с дъщеря на източно-римския император Мануил I Комнин.
В края на 1176 г. Конрад придружава отлъчения от църквата от 1160 г. владетел в Рим, за да се изясни проблема с папа Александер III. През 1177 г. Конрад помага за тяхното сдобряване. В Германия императорът често е при него във Вормс. През 1179 г. Конрад II е помазан за епископ по време на „Третия концил в Латеран“.
Конрад II построява между 1171 и 1181 г. съществуващото днес западно крило на катедралата във Вормс и на 2 май 1181 г. тържетвено освещава катедралата в присъствието на императора.[3][4] При посещенията си във Вормс Фридрих Барбароса дава през 1184 г. на града големи привилегии.[5]
Конрад II умира на 18 януари 1192 г. и е погребан в каменен саркофаг пред олтара в построеното от него западно крило на катедралата. През 1886 г. при разкопки намират комплект запазените му останки.[6][7][8]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Friedhelm Jürgensmeier: Das Bistum Worms. Von der Römerzeit bis zur Auflösung 1801 (= Beiträge zur Mainzer Kirchengeschichte. Bd. 5). Echter, Würzburg 1997, ISBN 3-429-01876-5, S. 40 – 42.
- Friedrich Zorn: Wormser Chronik (= Bibliothek des Litterarischen Vereins in Stuttgart. 43). Mit den Zusätzen von Franz Berthold von Flersheim herausgegeben von Wilhelm Christoph Friedrich Arnold. Litterarischer Verein, Stuttgart 1857, S. 57, 59.
- Johann Friedrich Schannat: Historia Episcopatus Wormatiensis. Band 1. Varrentrapp, Frankfurt am Main 1734, S. 359 – 362
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ sternbe // Посетен на 15 октомври 2020 г.
- ↑ Johannes Simon: Stand und Herkunft der oberrheinischen Bischöfe der Mainzer Kirchenprovinz im Mittelalter. Hofbuchdruckerei, Weimar 1908, S. 19, (Bonn, Universität, Dissertation, 1908)
- ↑ Webportal Wormser Dom
- ↑ Karlheinz Rothenberger, Karl Scherer, Franz Staab: Pfälzische Geschichte. Band 1. Institut für Pfälzische Geschichte und Volkskunde, Kaiserslautern 2001, ISBN 3-927754-43-9, S. 234, (scan).
- ↑ Privilegien von 1184, www.worms.de
- ↑ Anzeiger des Germanischen Nationalmuseums. Bd. 2, Nr. 1, 1887, ISSN – 5496 1430 – 5496, S. 14.
- ↑ Heinrich Boos: Monumenta Wormatiensia. Annalen und Chroniken (= Quellen zur Geschichte der Stadt Worms. Tl. 3). Weidmann, Berlin 1893, S. 39.
- ↑ Joseph Braun: Die liturgische Gewandung im Occident und Orient nach Ursprung und Entwicklung, Verwendung und Symbolik. Herder, Freiburg (Breisgau) 1907, S. 403.