Ле Дрю

Ле Дрю
	Ле Дрю
	Местоположение в От Савоа
Местоположение	От Савоа, Франция
Част от	Монблан
Надм. височина	3754 m
	Ле Дрю в Общомедия

Ле Дрю (на френски: Les Drus) е двоен връх във френската част на Алпите, в масива на Монблан. Висок е 3754 m. Състои се от две остри чуки („игли“) – Гран Дрю (на френски: Grand Dru, Големия Дрю) и Пти Дрю (на френски: Petit Dru, Малкия Дрю).^[1]

Макар и не толкова висок като други върхове в района (Монблан, Гранд Жорас, Дан дю Жеан), Ле Дрю е определян като най-личния връх в района на Шамони.^[1]

Гран Дрю достига до 3754 m н.в.
Пти Дрю е с връхна точка на 3733 m н.в.^[1]^[2] Той издига над Монтанвер гранитната си стена с височина над 1000 m, една от най-стръмните в Алпите (среден наклон над 75°^[3]). Северната му стена е една от шестте големи северни стени на Алпите.

История на изкачванията

1878, 12 септември – първо изкачване на Гран Дрю от Клинтън Томас Дент, Джеймс Уокър Хартли и водачите им Александър Бургенер и Каспар Маурер. Осъществяват го по югоизточната стена.
1879, 29 август – първо изкачване на Пти Дрю от Жан Шарле-Стратон, Проспер Пейо и Фредерик Фолике, направено по южната стена и югозападния гребен.
1887, 31 август – първи траверс на двата върха Дрю (Голям – Малък) от Франсоа Симон, Емил Рей и Анри Дюно (Henri Dunod, Émile Rey, François Simond).^[4]
1889, 30 август – първи траверс на двата върха Дрю (Малък – Голям), със спуснато въже от Гран Дрю.^[4]
1901, 23 август – първи траверс от Пти Дрю до Гран Дрю без външна помощ.^[4]
1928, 25 февруари – първи зимен траверс от Арман Шарле и Камий Девуасу (Armand Charlet, Camille Devouassoux).^[4]
1935, 1 август – първо изкачване на Северната стена от Пиер Ален (Pierre Allain) и Раймон Лайнингер (Raymond Leininger), изключително постижение за времето си. Правят го за два дни, без котки, без планински обувки, със само 7-милиметрово конопено въже.^[2]

Галерия

Северната стена на Дрю и нейната „ниша“.
Пти Дрю и Гран Дрю, склонът Шарпоа (юг).
Егюий Верт (на преден план) и Ле Дрю (вдясно).
Ле Дрю, гледани при изкачване на малката Егюий Верт (лято 2003); между малкия и големия Дрю – северният кулоар на Ле Дрю.

Източници

1 2 3 Бешев, Сандю. Български алпинисти по върховете на Алпите. София, Медицина и физкултура, 1979. с. 31.
1 2 Petit Dru : Face N - Voie Pierre Allain // camptocamp.org. Посетен на 24 май 2024.
↑ Ludovic Ravanel et Philip Deline, « La face ouest des Drus (massif du Mont-Blanc) : évolution de l’instabilité d’une paroi rocheuse dans la haute montagne alpine depuis la fin du petit âge glaciaire », Géomorphologie : relief, processus, environnement, 4/2008-2009, p. 261-272
1 2 3 4 Traversée des Drus // camptocamp.org. Посетен на 24 май 2024.

[:0-1] 1 2 3 Бешев, Сандю. Български алпинисти по върховете на Алпите. София, Медицина и физкултура, 1979. с. 31.

[:1-2] 1 2 Petit Dru : Face N - Voie Pierre Allain // camptocamp.org. Посетен на 24 май 2024.

[ravanel-deline-3] Ludovic Ravanel et Philip Deline, « La face ouest des Drus (massif du Mont-Blanc) : évolution de l’instabilité d’une paroi rocheuse dans la haute montagne alpine depuis la fin du petit âge glaciaire », Géomorphologie : relief, processus, environnement, 4/2008-2009, p. 261-272

[:2-4] 1 2 3 4 Traversée des Drus // camptocamp.org. Посетен на 24 май 2024.

[1]

[2]

[3]

[4]