Направо към съдържанието

Лимар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лимар
архиепископ на Бремен и Хамбург
Роден
Починал

РелигияКатолическа църква[1]

Лимар (на немски: Liemar, † 16 май 1101 в Бремен) е архиепископ на Бремен и Хамбург от 1072 до 1101 г.

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Лимар произлиза от баварски министериален род и е каноник на манастир „Св. Симонис и Юдеа“ в Гослар. На Петдесетница 1072 г. крал Хайнрих IV номинира Лимар за последник на умрелия преди два месеца архиепископ Адалберт. Той получава Палиума от папа Александър II.

По време на борбата за инвеститура той е на страната на император Хайнрих IV, заради което папа Григорий VII го сваля и отлъчва от църквата. Лимар пресича шест пъти Алпите и участва в пътуването на Хайнрих IV до Каноса (от декември 1076 до януари 1077).

Лимар е през своята 29 години служба само 11 години в Бремен. През 1088 г. при едно нападение на лагера на императора при замък Глайхен Лимар попада в ръцете на Екберт от Майсен. Освобождава се след плащането на 300 сребърни марки и предаването на бременския манастир.

Хронистът Адам фон Бремен посвещава своята църковна история на Хамбург (Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum) на архиепископ Лимар.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. liemar // Посетен на 23 октомври 2020 г.
  • Wilhelm von Bippen: Liemar. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 18, Duncker & Humblot, Leipzig 1883, S. 628 – 631.
  • Günter Glaeske: Liemar. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 527 f.
  • Herbert Schwarzwälder: Die Bischöfe und Erzbischöfe von Bremen, Ihre Herkunft und Amtszeit – ihr Tod und ihre Gräber. Die Gräber im Bremer St. Petri Dom. Blätter der „Maus“, Gesellschaft für Familienforschung e.V., Bremen, 16. Heft Dezember 1996, Nr. 17 Liemar 1072 – 1101.
  • Thomas L. Zotz, Lutz Fenske, Max-Planck-Institut für Geschichte: Die Deutschen Königspfalzen: Repertorium der Pfalzen, Königshöfe und übrigen Aufenthaltsorte der Könige im Deutschen Reich des Mittelalters. Band 4, Vandenhoeck & Ruprecht, 2000, ISBN 978-3-525-36513-7, S. 188.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]