Лиутберт (Майнц)
Лиутберт Liutbertus | |
архиепископ на Майнц | |
Роден | |
---|---|
Починал | 17 февруари 889 г.
|
Религия | Католическа църква |
Лиутберт (на немски: Liutbert, † 17 февруари 889) е третият абат на манастир Хериден и от 863 до 889 г. архиепископ на Майнц. През 870 г. той става ерцкаплан и ерцканцлер, първият архиепископ на Майнц с тази служба.
Произход и управление
[редактиране | редактиране на кода]Лиутберт произлиза от знатна швабска фамилия. Той е манастирски учител в манастира Райхенау (на остров Райхенау) и на 30 ноември 863 г. става архиепископ на Майнц.
Aрхиепископ Лиутберт служи политически и военно на Лудвиг Немски, Лудвиг Млади и Карл III. Той е свързващ при преговорите със западнофранкския крал Карл Плешиви за раздялата на Среднофранкското кралство.
Лиутберт ръководи църковните събори през 868 и 888 г. Основава манастира Мауриций в Манц.
Умира на 17 февруари 889 г. и е погребан вероятно в манастир „Св. Албан“ до Майнц.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Hagen Keller: Zum Sturz Karls III. Über die Rolle Liutwards von Vercelli und Liutberts von Mainz, Arnulfs von Kärnten und der ostfränkischen Großen bei der Absetzung des Kaisers. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters 22, 1966, S. 333/384; auch in: Königswahl und Thronfolge in fränkisch-karolingischer Zeit, herausgegeben von Eduard Hlawitschka (Wege der Forschung 247). Darmstadt 1975, S. 432 – 494.
- Rudolf Schieffer: Liutbert. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 722 f. (Digitalisat).
- Franz Staab: Die Mainzer Kirche im Frühmittelalter. In: Handbuch der Mainzer Kirchengeschichte Bd. 1, Hrgg. von Friedhelm Jürgensmeier, Echter Verlag, Würzburg 2000 ISBN 3-429-02258-4
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Liutbertus archiepiscopus Moguntinus, Repertorium „Geschichtsquellen des deutschen Mittelalters“