Лоренцова сила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Лоренцова сила или сила на Лоренц е силата, действаща на електрически заредена частица с точков заряд q и със скорост на движение v в отправна система характеризираща се с векторите на електрическо поле с интензитет Е и магнитно поле с индукция В.

В математическият израз за действащата сила върху електрическия заряд, електрическия компонент променя модула на скоростта ѝ, а вторият (магнитния) компонент променя само посоката на скоростта като с това действие не извършва работа. [1]

Лоренцовата сила е перпендикулярна на равнината, образувана от v и B.

Наименованието сила на Лоренц на тази математически изразена зависимост, е наречена така в чест на Хендрик Лоренц (на нидерландски: Hendrik Antoon Lorentz), холандски физик, нобелов лауреат през 1902 г. заедно с Питер Зееман.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сарман, Жан-Пиер, Енциклопедичен речник по физика, превод от френски и съставителство Петко Девенски, проф. д-р на физ. науки, Издателство Мартилен, София, 1995, с.149