Лувийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Лувийците са древен народ обитавал Мала Азия.

Лувийците са родствена народност на хетите, която поне от XVIII век пр. н.е. обитава западното и по-специално югозападното крайбрежие на Мала Азия. По времето на Хетското царство съставят една от общо трите родствени регионални ветви, заедно с несийската (собствено хетска) и палайската.

За пръв път лувийците са споменати от хетите през XVI век пр. н.е. Те играят активна роля в унищожаването на хетското царство, след което мигрират на изток. По-късно, с миграцията на фригите от Балканите, те са откъснати от родствените им народи в югозападна Мала Азия. Лувийците формират политическия и културния елит в новосформаираните неохититски градове-държави. Липсата на политическо единство между тях води до завладяването им от арамейците през X век пр. н.е. Докъм 708 г. пр. н.е. неохититските държави са напълно абсорбирани от Асирия.

Преди XII век пр. н.е. лувийската култура показва значителни прилики с тази на хетите и чрез тях, с културата на хурийците. Така например, пантеонът с боговете им е почти идентичен, езиците им принадлежат към същата индоевропейска група, а лувийските йероглифи се откриват върху хетски печати още в XVIII век пр. н.е.[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. prof. John Macenzie, "Peoples, nations and cultures", Weinedfeld & Nicolson, London 2005. ISBN 0-304-36550-5

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • H. Craig Melchert (Hrsg.): The Luwians (Handbuch der Orientalistik I.68). Brill, Leiden und Boston 2003. ISBN 90-04-13009-8
  • Joachim Latacz: Troia – Wilios – Wilusa. Drei Namen für ein Territorium. Basel 2001, 2002 (2. Aufl.).
  • Die Hethiter und ihr Reich. Das Volk der 1000 Götter. Ausstellungskatalog. (gekürzt). Theiss, Stuttgart 2002. ISBN 3-8062-1676-2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]