Лувийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Лувийците са древен народ обитавал Мала Азия.

Лувийците са родствена народност на хетите, която поне от XVIII век пр. н.е. обитава западното и по-специално югозападното крайбрежие на Мала Азия. По времето на Хетското царство съставят една от общо трите родствени регионални ветви, заедно с несийската (собствено хетска) и палайската.

За пръв път лувийците са споменати от хетите през XVI век пр. н.е. Те играят активна роля в унищожаването на хетското царство, след което мигрират на изток. По-късно, с миграцията на фригите от Балканите, те са откъснати от родствените им народи в югозападна Мала Азия. Лувийците формират политическия и културния елит в новосформаираните неохититски градове-държави. Липсата на политическо единство между тях води до завладяването им от арамейците през X век пр. н.е. Докъм 708 г. пр. н.е. неохититските държави са напълно абсорбирани от Асирия.

Преди XII век пр. н.е. лувийската култура показва значителни прилики с тази на хетите и чрез тях, с културата на хурийците. Така например, пантеонът с боговете им е почти идентичен, езиците им принадлежат към същата индоевропейска група, а лувийските йероглифи се откриват върху хетски печати още в XVIII век пр. н.е.[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. prof. John Macenzie, "Peoples, nations and cultures", Weinedfeld & Nicolson, London 2005. ISBN 0-304-36550-5

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • H. Craig Melchert (Hrsg.): The Luwians (Handbuch der Orientalistik I.68). Brill, Leiden und Boston 2003. ISBN 90-04-13009-8
  • Joachim Latacz: Troia – Wilios – Wilusa. Drei Namen für ein Territorium. Basel 2001, 2002 (2. Aufl.).
  • Die Hethiter und ihr Reich. Das Volk der 1000 Götter. Ausstellungskatalog. (gekürzt). Theiss, Stuttgart 2002. ISBN 3-8062-1676-2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]