Лудвиг II (Пфалц-Цвайбрюкен-Нойбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лудвиг II
пфалцграф и херцог на Пфалц-Цвайбрюкен,
граф на Велденц

Роден
Починал
Управление
Период 1514 – 1532
Предшественик Александер (Пфалц-Цвайбрюкен)
Наследник Волфганг (Пфалц-Цвайбрюкен)
Armoiries comtes palatins de Birkenfeld.svg
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Александер (Пфалц-Цвайбрюкен)
Майка Маргарета фон Хоенлое-Нойенщайн
Братя/сестри Рупрехт фон Пфалц-Велденц
Съпруга Елизабет фон Хесен (16 октомври 1525)
Деца Волфганг (Пфалц-Цвайбрюкен)
Лудвиг II в Общомедия

Лудвиг II он Пфалц-Цвайбрюкен, наричан Младия (на немски: Ludwig II von Pfalz-Zweibrücken, der Jüngere; * 14 септември 1502, Цвайбрюкен; † 3 декември 1532, Цвайбрюкен) от фамилията Вителсбахи, е от 1514 г. пфалцграф и херцог на Пфалц-Цвайбрюкен и граф на Велденц.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-големият син на пфалцграф и херцог Александер (1462 – 1514) княз на Пфалц-Цвайбрюкен и граф на Велденц, и съпругата му графиня Маргарета фон Хоенлое-Нойенщайн (1480 – 1522), дъщеря на граф Крафт VI фон Хоенлое-Нойенщайн († 1503) и Хелена фон Вюртемберг († 1506).

Лудвиг наследява баща си, който умира на 21 октомври 1514 г. Той е малолетен и е под регентството на майка си и други съветници до 1519 г. Понеже град Анвайлер отказва да почете майка му, той го обсажда през 1519 г., който след преговори е предаден на Лудвиг на 6 февруари 1519 г. През 1522 г. той се бие в императорската войска в Нидерландия.

На имперското събрание във Вормс през 1521 г. той вижда Мартин Лутер, на когото е привърженик.

Лудвиг умира на 30 години от туберкулоза. Неговият гроб се намира в църквата Св. Александер в Цвайбрюкен, която е подарена през 1489 г. от баща му пфалцграф Александер след завръщането му от поклонническото пътуване в Светите земи.

Заради малолетието на синът му принц Волфганг регентството поема в началото неговият по-малък брат Рупрехт от Пфалц-Велденц.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг II се жени на 10 септември 1525 г. в Касел за Елизабет от Хесен (1503 – 1563), дъщеря на ландграф Вилхелм Стари фон Хесен (1466 – 1515) и на Анна фон Брауншвайг-Волфенбютел (1460 – 1520), дъщеря на херцог и княз Вилхелм II фон Брауншвайг-Каленберг-Гьотинген (1425 – 1503). Сватбата се отлага първоначално заради избухналата Война на селяните. Двамата имат децата:[1]

∞ 1545 принцеса Анна фон Хесен (1529 – 1591)
  • Христина (1528 – 1534)

Елизабет се омъжва втори път на 9 януари 1541 г. за пфалцграф Георг фон Зимерн (1518 – 1569) и няма деца от него.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Maximilian V. Sattler: Lehrbuch der bayerischen Geschichte: mit 50 Stamm-u. Regententafeln, Lindauer, 1868, S. 403
  • J. P. Gelbert: Magister Johann Bader's Leben und Schriften, Nicolaus Thomae und seine Briefe: Ein Beitrag zur Reformationsgeschichte der Städte Landau, Bergzabern und der linksrheinischen Pfalz, Gottschick-Witter, 1868, S. 139 ff.
  • Johann Georg Lehmann: Vollständige Geschichte des Herzogtums Zweibrücken und seiner Fürsten, Kaiser, 1867, S. 258 ff.
  • Verein für Hessische Geschichte und Landeskunde: Zeitschrift: Beiheft, Band 38, G. Fischer., 1931, S. 29
  • Entwurf einer Kirchen und Religionsgeschichte des Herzogthums Zweibrücken, S. 17, 1782 Digitalisat

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wittelsbach 4, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]