Лудвиг I фон Анхалт-Кьотен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лудвиг I (Анхалт-Кьотен))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лудвиг I фон Анхалт-Кьотен
княз на Анхалт-Кьотен
Fürst Ludwig von Anhalt-Cöthen.jpg
Лудвиг I фон Анхалт-Кьотен, 1668
Лични данни
Управление от 1606 до 1650
Роден
Починал
Погребана в княжеската гробница в църквата Св. Якоб
Наследник Вилхелм Лудвиг
Семейство
Династия Аскани
Баща Йоахим Ернст фон Анхалт
Майка Елеонора фон Вюртемберг
Бракове Амоена Амалия фон Бентхайм-Текленбург и Щайнфурт
София фон Липе
Потомци Лудвиг Млади, Луиза Амоена, Амалия Луиза, Вилхелм Лудвиг
Лудвиг I фон Анхалт-Кьотен в Общомедия
Паметник на Лудвиг I фон Анхалт-Кьотен в Кьотен

Лудвиг I фон Анхалт-Кьотен (на немски: Ludwig I., Fürst von Anhalt-Köthen, * 17 юни 1579 в Десау, † 7 януари 1650 в Кьотен) от династията Аскани е княз на Анхалт-Кьотен от 1606 до 1650 г. и основател на литературното „Плодоносно общество“ („Fruchtbringende Gesellschaft“), първото немско езиково общество. [1]

Лудвиг I е петият син на княз Йоахим Ернст фон Анхалт (1536 – 1586) и неговата втора съпруга Елеонора фон Вюртемберг (1552 – 1618), дъщеря на херцог Христоф фон Вюртемберг. След смртта на баща му през 1586 г. Лудвиг расте при неговия полубрат и опекун княз Йохан Георг I от Анхалт-Десау в неговия двор в Десау. Той пътува на 17 години из Европа от 1596 до 1597 г. По време на дългия му престой във Флоренция той е приет чрез италианския си учител Бастиано де' Роси като първи немски член в Accademia della Crusca и има там името L'Acceso.

След наследствената подялба през 1606 г. той поема управлението на Анхалт-Кьотен. На 31 октомври 1606 г. той се жени за Амоена Амалия фон Бентхайм-Текленбург (1586 – 1625), дъщеря на граф Арнолд IV фон Бентхайм и Магдалена фон Нойенар-Алпен. С нея той има един син, принц Лудвиг Млади, който умира рано.

Княз Лудвиг I е съосновател на 24 август 1617 г. на литературното общество Fruchtbringenden Gesellschaft и е неговият първи ръководител. Така Кьотен през 1617 г. става седалище на обществото. В книгата на обществото той е нр. 2, веднага след инициатора на обществото, хофмаршал Каспар фон Тойтлебен.

На 8 септември 1625 г. умира Амоена Амалия на 39 години. Княз Лудвиг се жени на 12 септември 1626 г. за София, дъщеря на граф Симон VI цур Липе. С нея той има един син, княз Вилхелм Лудвиг.

Княз Лудвиг I умира на 7 януари 1650 г. на 70 години в Кьотен, където е погребан в княжеската гробница в църквата Св. Якоб. Той е последван от втория му син Вилхелм Лудвиг.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Призведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Johannis Baptistae Gelli … Anmutige Gespräch Capricci del Bottaio genandt. Köthen 1619
  • Johannis Baptistae Gelli … Anmütige Gespräche La Circe genandt. Köthen 1620
  • Kurtzer Bericht Von der Fruchtbringenden Gesellschafft Vorhaben, auch dero Nahmen, Gemählde und Wörter, in Reimen verfast. [o. O.], 1628. Digitalisat, Deutsches Textarchiv
  • Jean du Bec-Crespin: Denckwürdige Geschichte des grossen Tamerlanis. Köthen 1639
  • Francisci Petrarca … Sechs Triumphi oder Siegesprachten. Köthen 1643
  • Werke, Bd. 1, hrsg. von Klaus Conermann. Niemeyer, Tübingen 1992, ISBN 3-484-17603-2

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Klaus Conermann: Fürst Ludwig von Anhalt-Köthen (1579 – 1650). Köthen 2002, ISBN 3-910017-03-7
  • Viktor Martin Otto Denk: Fürst Ludwig zu Anhalt-Köthen. Marburg 1917 (Reprint: Micado, Köthen o.J. [1997], ISBN 3-931891-02-X)
  • Gerhard Dünnhaupt: Die Übersetzungen Fürst Ludwigs, in: Daphnis 7 (1978), S. 513 – 529
  • Gerhard Dünnhaupt: Die Fürstliche Druckerei… Ein Beitrag zum 400. Geburtstage des Fürsten Ludwig. (AGB; XX.4). Buchhändler-Vereinigung, Frankfurt am Main 1979, ISBN 3-7657-0934-4
  • Gerhard Dünnhaupt: Ludwig. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, ISBN 3-428-00196-6, S. 347 f. (Digitalisat).
  • Gerhard Dünnhaupt: Ludwig, Fürst von Anhalt-Köthen (1579 – 1650), in: Personalbibliographien zu den Drucken des Barock, Bd. 4. Hiersemann, Stuttgart 1991, ISBN 3-7772-9122-6, S. 2607 – 2618.
  • Günther Hoppe: Das Italien-Erlebnis Ludwigs von Anhalt. Köthen 1986
  • Michael Karkosch: Der Fruchtbringende Lustgarten zu Köthen und die anhaltische Orangeriekultur, in: Die Gartenkunst, 2/2010, ISSN – 0519 0935 – 0519, S. 177 – 207
  • Gottlieb Krause: Ludwig, Fürst zu Anhalt-Cöthen und sein Land. 3 Bände. Köthen und Neusalz 1877 – 1879
  • Ferdinand Siebigk: Ludwig, Fürst von Anhalt-Köthen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 476 – 483.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gerhard Dünnhaupt: Ludwig. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, ISBN 3-428-00196-6, S. 347 f.
  2. Ascania 5, genealogy.euweb.cz