Луиза Юлиана фон Ербах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на род Ербах
Дворец Хахенбург

Луиза Юлиана фон Ербах (на немски: Louise Juliane zu Erbach; * 18 юни 1603 в дворец Фюрстенау при Михелщат; † 28 септември 1670 във Фридевалд) е графиня от Ербах и чрез женитба графиня на Сайн-Витгенщайн-Сайн. Тя управлява графството известно време като опекун.

Тя е дъщеря на граф Георг III фон Ербах (1548 – 1605) и четвъртата му съпруга графиня Мария фон Барби-Мюлинген (1563 – 1619), вдовица на граф Йосиас I фон Валдек.[1] Полусестра е на граф Кристиан фон Валдек-Вилдунген (1585 – 1637).

Луиза Юлиана се омъжва на 19 януари 1624 г. за граф Ернст фон Сайн-Витгенщайн (* 26 август 1594; † 22 май 1632). Той е син на граф Вилхелм II (III) фон Сайн-Витгенщайн-Хахенбург (1569 – 1623) и първата му съпруга Анна Елизабет фон Сайн (1572 – 1608), дъщеря на граф Херман фон Сайн и графиня Елизабет фон Ербах. [2] Баща му основава новата линия „Сайн-Витгенщайн-Сайн“. От втория брак на Вилхелм III с Анна Отилия фон Насау-Вайлбург (1582 – 1635), дъщеря на граф Албрехт фон Насау-Вайлбург, произлизат други три сина (Вилхелм Филип, Лудвиг Алберт и Христиан), които искат след смъртта на нейния син, наследственият граф Лудвиг, през 1636 г. ѝ оспорват наследството.

Те живеят в дворец Хахенбург. Граф Ернст умира на 32 години и в завещанието си дава на Луиза Юлиана регентсвото за малолетния си син Лудвиг и определя в случай за преждевременна смърт на наследствения граф, че двете му дъщери трябва да наследят графството. Двете ѝ дъщери наследяват графството през 1636 г. и го разделят през 1652 г. Така се образува Графство Сайн-Хахенбург управлявано от Ернестина фон Сайн-Витгенщайн-Сайн и Графство Сайн-Алтенкирхен, управлявано от Йоханета (Йохана) фон Сайн-Витгенщайн-Сайн.

Тя умира на 16 септември 1670 г. във Фридевалд и е погребана до нейния съпруг и нейния син в гробницата в дворцовата църква в Хахенбруг.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Луиза Юлиана и граф Ернст фон Сайн-Витгенщайн-Сайн имат децата:[3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • G. Simon: Die Geschichte der Dynasten und Grafen zu Erbach und ihres Landes. H. L. Brönner, 1858, S. 382
  • Brockhaus´ Konversations-Lexikon. Leipzig, 14. Auflage, 1908.
  • Hildegard Sayn: Louise Juliane von Sayn. In: Lebensbilder aus dem Kreise Altenkirchen. Altenkirchen, 1975
  • Karl Ramseger-Mühle: „Die Gräfin von Sayn“, Historischer Roman, Emons (März 2004), ISBN 978-3-89705-327-4
  • Ulf Lückel/Andreas Kroh: Das fürstliche Haus zu Sayn-Wittgenstein-Hohenstein, (Deutsche Fürstenhäuser, Heft 11), Werl 2004, S. 5-6.
  • Johannes Burkardt/Ulf Lückel: Das fürstliche Haus zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, (Deutsche Fürstenhäuser, Heft 17), Werl 2008, S. 5-6.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Erbach 2, genealogy.euweb.cz
  2. Sponheim 11 (Sayn branch), genealogy.euweb.cz
  3. Luise Juliane, Gräfin von Erbach, geneall.net

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]