Луций Сикций Дентат
| Луций Сикций Дентат L. Siccius Dentatus | |
| римски политик и военачалник | |
| Роден |
около 514 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 449 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Сицинии |
| Баща | неизв. |
| Майка | неизв. |
| Луций Сикций Дентат в Общомедия | |
Луций Сикций Дентат (на латински: Lucius Siccius Dentatus; Sicinius, 514 пр.н.е.? – 450 пр.н.е.?) е легендарен древноримски ветеран, войник, началник на отряд и политик на Римската република през 5 век пр.н.е. Наричан е римския Ахил.
Произлиза от фамилията Сицинии. Участва през 487 пр.н.е. като войник при консула Тит Сициний Сабин във войната против волските. Като войник той участвал в 120 битки и е раняван 45 пъти.[1]
Получавал е множество награди. Според Плиний Стари той е първият, който получава най-голямата, „тревна корона“ (Corona obsidionalis graminea), която се дава на военачалник, който спасява окупираната си войска.[2]
През 454 пр.н.е. той е народен трибун заедно с Гай Калвий Цицерон. След трибуната си той е в опозиция с децемвирите. [3] [4]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Дионисий Халикарнаски, X, 36 – 49 en XI, 25 sq
- William Smith, „A Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology“.Sicinius (3) Архив на оригинала от 2011-06-05 в Wayback Machine., 1870, p. 816a (v. 3).
- Плиний Стари, Naturalis historia, 22, 5, 6.
- George Ronald Watson, The Roman Soldier, pp. 116. ISBN 0-500-27376-6 Thames and Hudson
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Тит Ливий, Ab urbe condita, III.43
- ↑ Плиний Стари, Naturalis historia, XXII. v
- ↑ Дионисий Халикарнаски, Roman Antiquities, X.36 – 49
- ↑ Плиний Стари, Naturalis historia, XXII. v