Лю Цан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лю Цан
император на Хан Джао
Роден
III век
Починал
318 г.
Семейство
Баща Лю Цун

Лю Цан (на китайски: 劉粲; на пинин: Líu Càn) е император на хунската държава Хан Джао през 318 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е внук на основателя на Хан Джао Лю Юен и син на Лю Цун, който управлява империята от 310 година. При управлението на баща си Лю Цан е един от изтъкнатите военачалници, но първоначално не е престолонаследник, тъй като Лю Цун определя за наследник своя брат Лю Ай. Лю Цан се сближава със своя тъст Дзин Джун и през 317 година двамата организират заговор, в резултат на който Лю Ай е екзекутиран, а самият Лю Цан става престолонаследник.

Лю Цун умира през лятото на 318 година и на 1 септември Лю Цан е обявен за император, след което убива трима свои братя и няколко други членове на владетелското семейство. По-късно през същата година Дзин Джун извършва преврат, убива го и завзема властта в столицата Пинян. След потушаването на метежа тронът е наследен от Лю Яо, братовчед на Лю Цун.

Лю Цун император на Хан Джоу (318) Лю Яо