Маджерда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Меджерда (на арабски: واد مجردا), е река в Северна Африка, която минава по североизточната граница на Алжир и Тунис и се влива в залива на Тунис и езерото на Тунис. Дължината и е 450 km (280 mi). Тя е най-дългата река в Тунис. Известна и като Уади Маджерда или Mажера (на френски: Oued Majardah).[1]

Курс[редактиране | редактиране на кода]

Тя извира от Кажи-Сатен, част от Атласките планини в североизточната част на Алжир. Тече на изток в Тунис, след което се влива в залива Ютики в Средиземно море. Дължината и е 460 km (290 mi). Тя е най-важната и дълга река в Тунис и Алжир. Реката прелива на няколко места и е основен източник на вода в странатата за култури като пшеница.[2]

Залива Утика се е образувал след последния ледников период преди около 6000 години. С течение на времето, флювилните натрупвания от Меджерда постепенно попълват северната част на залива.

Освен морфологични наземни наблюдения, аерои спътникови снимки са били използвани за анализ, тъй като ландшафта се променя през последните 3000 години. Южната част на залива е засипана в края на древността. Морето постепенно се отдалечава от северната част в Средните векове и Ново време.

След последното голямо наводнение през 1973 г. Меджерда тече отново нормално. Реката сега минава през канал, който първоначално е изкопан за поемане на водите при наводнение.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Исторически Меджерда е от решаващо значение за водния транспорт в Тунис и за осигуряване на вода за съоръжения в страната. Също така е жизнено важна за хората, които живеят около реката. Водите на река Меджерда се използват за напояване и имат важно значение за земеделието в региона.

Маджерда е стратегическа река в Северна Африка, за която са се водели много битки с участията на берберите, финикийците, римляни, вандали, византийци, араби и османски турци. Няколко големи градове, като Утика, Картаген и Тунис са били построени на или в близост до нея.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Azedine Beschaouch, De l'Africa latino-chrétienne à l'Ifriqiya arabo-musulmane: questions de toponymie, CRAI, vol. 130, n°3, 1986, pp. 530 – 549
  2. Study on Integrated Basin Management of the Medjerda River. // www.jica.go.jp. Посетен на 28 юли 2017. (на английски)
  3. Ameur Oueslati, Faouzia Charfi & Fadhel Baccar, La basse vallée de Oued Majerda et la lagune de Ghar El Melh, projet WADI