Макс Регер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Макс Регер
Регер през 1913 г.
Регер през 1913 г.
Информация
Роден
Починал
11 май 1916 г. (43 г.)
Стил класическа музика
Професии композитор
Уебсайт Страница в IMDb
Макс Регер в Общомедия

Макс Регер (на немски: Max Reger, Johann Baptist Joseph Maximilian Reger, * 19 март 1873 в Бранд/Горен Пфалц, Бавария, † 11 май 1916 в Лайпциг), с пълно име Йохан Баптист Йозеф Максимилиан Регер, е немски композитор, органист, пианист и диригент.

Той израства в близкия град Вайден. Следва в консерваториите в Зондерсхаузен и Висбаден при прочутия музикален теоретик Хуго Риман. През 1901 г. се мести в Мюнхен. През 1902 г. се жени за разведената протестантка Елза фон Беркен, което води до неговата екскомуникация (отлъчване от църквата). През 1905 г. Макс Регер става последовател на Йозеф Райнбергер в академията за музикално изкуство Мюнхен, след една година напуска, заради неразбирателство с другите консервативни преподаватели.

По време на концерт в Карлсруе през 1907 г. Регер е назначен за университетски директор и професор на Кралската консерватория в Лайпциг. През 1910 г. получава званието доктор хонорис кауза по медицина в Берлин. През 1911 г. става дворцов капелмайстор при тогава прочутата дворцова капела Майнинген. През началото на 1914 г. той получава мозъчен удар. През 1915 г. се мести в Йена и един път седмично пътува до Лайпциг да преподава музика. През май 1916 г. Макс Регер умира по време на такова пътуване от сърдечна недостатъчност. Неговата урна е преместена през 1930 г., по желание на вдовицата му Елза Регер, от Йена в Мюнхен, където тя живее от 1929 г.

Регер е известен най-вече с композициите си за орган. Всичките му произведения са напечатени в 38 тома от 1954 до 1986 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Prof. Dr. Fritz Stein: Max Reger – sein Leben in Bildern, Bibliographisches Institut Leipzig.
  • Martin Weyer: Die Orgelwerke Max Regers. Wilhelmshaven 1989. ISBN 3-7959-0528-1
  • Rainer Cadenbach: Max Reger und seine Zeit, Laaber 1991. ISBN 3-89007-140-6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за