Манеголд Стари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Манеголд Стари (на немски: Manegold der Ältere; * ок. 1034/1043; † малко пр. лятото 1094) е пфалцграф на Швабия (1070/1075 – 1094).

Той е вероятно син на Адалберт († сл. 1070) и съпругата му, дъщеря на граф Манеголд II фон Дилинген († сл. 1003), която е племенница на Улрих Аугсбургски, епископ на Аугсбург (923 – 973). По други източници той е син на Фридрих фон Бюрен († сл. 1053), който е син на пфалцграф Фридрих фон Щауфен († 1070/1075), граф в Ризгау. Роднина е на папа Лъв IX (1049 – 1054) и Ото фон Бюрен, епископ на Страсбург (1083/1084 – 1100).

Манеголд е споменат като пфалцграф за пръв път през 1070 г. в документ на архиепископа на Майнц Зигфрид за манастира „Св. Якоб“ в Майнц. След пет години той се появява отново в документ на император Хайнрих IV за манастир „Клуни“, заедно с баварските и рейнските пфалцграфове. По време на борбата за инвеститурата пфалцграф Манеголд е на страната на княжеската опозиция и на страната на папата.[1]

През 1125 г. Манеголд и съпругата му Аделхайд основават манастир Лангенау, който през 1143 г. е изместен в „манастир Анхаузен“ на река Бренц. [2]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Манеголд Стари се жени за Аделхайд вер. фон Щауфен ?(* ок. 1040/1045; † сл. 1090) или от фамилията на графовете фон Дилинген и има децата:[3]

  • Манеголд Млади, пфалцграф 1112 – 1125 ( * ок. 1065; † сл. 1125?/1143)
  • Адалберт фон Лаутербург, пфалцграф 1125 – 1146 (* ок. 1070; † сл. 1146)
  • Улрих (* ок. 1070/75; † сл. 1143), съосновател на манастир Анхаузен ан дер Бренц
  • Валтер, епископ на Аугсбург (* ок. 1075/80; † 1153)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Carl Pfaff, Geschichte des Pfalzgrafenamtes nach seiner Entstehung und Bedeutung. Eduard Anton, Halle 1847
  • Heinz Bühler: Zur Geschichte der frühen Staufer. Herkunft und sozialer Rang und unbekannte Staufer. In: Hohenstaufen. Veröffentlichungen des Geschichts-und Altertumsvereins Göppingen, Bd. 10 (1977), S. 1 – 43, ISSN – 0503 0724 – 0503 (auch als Sonderdruck vorhanden).
  • Heinz Bühler: Zur Geschichte des Albuchs. In: Ders.: Adel, Klöster und Burgherren im alten Herzogtum Schwaben. Gesammelte Aufsätze. Verlag Konrad, Weissenhorn 1996, ISBN 3-87437-390-8.
  • Adolf Layer: Die Grafen von Dillingen. In: Jahrbuch des Historischen Vereins von Dillingen, Bd. 75 (1973), S. 46 – 67.
  • Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln/N.F., Bd. 12: Schwaben. Klostermann, Frankfurt/M. 1992, Tafel 46B, ISBN 3-465-02731-0. (fehlerhaft)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Layer, Adolf, Die Grafen von Dillingen, in: Jahrbuch des Historischen Vereins von Dillingen 75, 1973, S. 46 – 67, hier: S. 54f
  2. Regesten der Bischöfe und des Domkapitels von Augsburg 1, Augsburg 1985, S. 300f, Nr. 506
  3. Manegold Pfalzgraf v.Schwaben, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]