Манлио Скопино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Манлио Скопино
Лична информация
Роден 20 ноември 1925
Пауларо, Италия
Починал 25 септември 1993
Риети, Италия
Юношески отбори
Flag of Italy.svg Риети
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
19461948
19481951
19511953
Flag of Italy.svg Риети
Flag of Italy.svg Салернитана
Flag of Italy.svg Наполи
?
87
7
?
(8)
(1)
Треньор
19611965
19651966
19661967
19681972
1973
19741976
Flag of Italy.svg Виченца
Flag of Italy.svg Болоня
Flag of Italy.svg Каляри
Flag of Italy.svg Каляри
Flag of Italy.svg Рома
Flag of Italy.svg Виченца
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Манлио Скопини (на италиански: Manlio Scopigno) е италиански футболист и по-късно в кариерата си треньор. Роден на 20 ноември 1925 г. в Пауларо, провинция Удине, умира на 25 септември 1993 г. в Риети, Лацио. Като футболист достига до Наполи, преди кариерата му да бъде преждевременно прекратена от скъсване на коленни връзки — неизлечима диагноза през 1953 г.

Като треньор започва в долните дивизии. Сприятелява се с наставника на Виченца Роберто Леричи и впоследствие става негов помощник. След време Леричи е уволнен, но успява да убеди шефовете да поверят отбора на протежето му. Скопино се възползва отшанса, превръщайки Виченца в най-добрия провнциален отбор в Серия А. Това му осигурява договор с Болоня, но престоят му там (1965/66) не е успешен. Веднага след това поема Каляри. Въпреки, че класира отбора на 6 място през 1966/67, е освободен. През следващия сезон не работи, но получава заплата от Интер, който го готви за заместник на легендарния Ленио Ерера. Вместо това обаче в началото на 1968/69 той поема отново Каляри, оставайки там до 1972 година. После отива в Рома, но бързо се отказва, защото не е свикналл с напрежението на големите клубове. През 1974/75 поема в движение Виченца, но не успява да го спаси от изпадане. Въпреки това остава в клуба и следващия сезон, но не го изкарва докрай заради лоши резултати и заболяване, което го вади от строя за няколко месеца. След този случай повече не работи като треньор. Умира след втори инфаркт през 1993 г.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на Италия с Каляри – 1969/70