Направо към съдържанието

Манфред фон Браухич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Манфред фон Браухич
Манфред фон Браухич, 1937 г.
Манфред фон Браухич, 1937 г.
Роден15 август 1905 г.
Починал5 февруари 2003 г. (97 г.)
Шлайц, Германия
Професияписател, автомобилен състезател
Националност Германия
Активен периодсъстезател 1933-1939
писател 1940-1966
Жанрдокументалистика
Известни творби„Борба за метри и секунди“
СъпругаГизела Хунт (1946-1957)
Лизелоте Шнайдер (1958-2003)
Уебсайт
Манфред фон Браухич в Общомедия

Манфред фон Браухич (на немски: Manfred von Brauchitsch) е германски автомобилен състезател, спортен деятел на ГДР и писател на произведения в жанра документалистика. Племенник на фелдмаршал Валтер фон Браухич.

Манфред фон Браухич през 1951 г. в Берлин

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Манфред Георг Рудолф фон Браухич е роден на 15 август 1905 г. в Хамбург, Германия, в семейството на пруския офицер Виктор фон Браухич и Олга Бомсдорф. През 1923 г. завършва гимназия в Берлин и в периода 1924-1928 г. служи в Райхсвера. Мотоциклетна катастрофа и счупен череп го правят негоден за последваща военна служба.

След посещение на военното училище в Дрезден става състезател и от 1933 г. работи като автомобилен състезател на „Мерцедес-Бенц“. Там получава прякора „нещастната птица“, защото като бърз състезател винаги е застигнат от нещастни обстоятелства, загуби или наранявания, но винаги е имал късмет. Първото му състезание е с частната спортна кола на братовчед си Ханс фон Цимерман. Постига победи в 45 състезания, включително някои големи победи като Гран при на Монако през 1937 г. и Голямата награда на Франция през 1938 г.

Втората световна война прекъсва състезателната му кариера и в париода 1940-1943 г. е личен секретар на шефа на „Юнкерс“ Хайнрих Копенпенберг и има ръководна позиция в Националсоциалистическия моторен корпус. От 1944 до 1945 г. е говорител в Министерството на въоръженията и войната в Райха под ръководството на Алберт Шпеер. През 1945 г. се премества до езерото Штарнбергер Зее. От 1949 г. до 1950 г. живее в Аржентина, през март 1950 г. се завръща в Германия.

След завръщането си се среща с Валтер Улбрихт, генерален секретар на ГЕСП, и през март 1951 г. е избран за председател на „Западногерманския комитет за единство и свобода в германския спорт“. След разследване на комитета от службите на Федерална република Германия той е обвинен в държавна измяна и през септември 1953 г. е арестуван в продължение на осем месеца. Малко преди съдебния процес в Баварския върховен съд, през 1955 г. без съпругата си Гизела бяга в ГДР, като оставя след себе си и големи данъчни задължения.

В ГДР е назначен към Министерството на спорта. В периода 1957-1960 г. е президент на Германската асоциация за мотоспорт, а в периода 1960-1990 г. е председател на Дружеството за насърчаване на олимпийската идея. За дейността си три пъти е награждаван с Ордена за заслуги на ГДР, а през 1988 г. е удостоен с Олимпийския орден на МОК.

През 1955 г. е публикувана мемоарната му книга „Борба за метри и секунди“, а през 1966 г. книгата му „Без борба няма победа“.

Жени се два пъти – за Гизела Хунт (27 декември 1946 – 1957, самоубийството ѝ) и за Лизелоте Шнайдер (22 ноември 1958 – до смъртта му).

Манфред фон Браухич умира на 5 февруари 2003 г. в Шлайц.

  • Kampf mit 500 PS (1940)
  • Kampf um Meter und Sekunden (1955) – мемоари
    Борба за метри и секунди, изд.: „Медицина и физкултура“, София (1973), прев. Димитър Кацаров
  • Und Lorbeer kränzt den Sieger (1956)
  • Ohne Kampf kein Sieg (1966)
    Без борба няма победа, изд.: „Медицина и физкултура“, София (1968), прев. Димитър Кацаров
  • 1957 Rivalen am Steuer
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Manfred von Brauchitsch в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​