Мария Елеонора фон Бранденбург (1607–1675)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Елеонора фон Бранденбург
пфалцграфиня на Пфалц-Зимерн
Лични данни
Други титли принцеса от фамилията Хоенцолерн от Бранденбург
Родена
Кьолн на Шпрее (Берлин
Починала
18 февруари 1675 г. (67 г.)
Семейство
Династия Хоенцолерн
Баща Йоахим Фридрих фон Бранденбург
Майка Елеонора от Прусия
Брак Лудвиг Филип фон Зимерн
Потомци Карл Фридрих, Густав Лудвиг, Карл Филип, Лудвиг Казимир, Елизабет Мария Шарлота, Лудвиг Хайнрих Мориц, Луиза София Елеонора

Мария Елеонора фон Бранденбург (на немски: Marie Eleonore von Brandenburg; * 1 април 1607 в Кьолн на Шпрее (Берлин); † 18 февруари 1675 в Кройцнах) е принцеса от фамилията Хоенцолерн от Бранденбург и чрез женитба пфалцграфиня на Пфалц-Зимерн и от 1655 до 1658 г. регентка на Зимерн.[1]

Тя е единственото дете на курфюрст Йоахим Фридрих фон Бранденбург (1546 – 1608), администратор на херцогство Прусия, и втората му съпруга принцеса Елеонора от Прусия (1583 – 1607), дъщеря на херцог Албрехт Фридрих и Мария Елеонора фон Юлих-Клеве-Берг (1550 – 1608), внучка на император Фердинанд I.[2] Още като бебе тя става сираче и расте при чичо си Христиан.[3]

Мария Елеонора се омъжва на 4 декември 1631 г. в Кьолн на Шпрее за пфалцграф Лудвиг Филип фон Зимерн (1602 – 1655) в Зимерн-Кайзерслаутерн, най-малкият син на пфалцграф и курфюрст Фридрих IV и брат на бохемския „зимен крал“ Фридрих V. През пролетта 1632 г. след освобождението чрез шведите те могат да се преместят в Пфалц. Те отново са изгонени през 1635 г. от императорската живеят няколко години в изгнание в Мец и Седан.

След смъртта на Лудвиг Филип неговият племенник Карл Лудвиг иска опекунството в Пфалц-Зимерн. Силната Мария Елеонора с помоща Фридрих Вилхелм фон Бранденбург получава регентството. Също и император Фердинанд III на 6 юли 1655 г. я признава за регентка на ккняжеството.[4] Мария Елеонора рездира в Кайзерслаутерн и надживява всичките си деца. Пфалц-Зимерн попада обратно към Курпфалц.

Мария Елеонора е погребана в църквата Св. Стефан в Зимерн.[5]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Мария Елеонора и Лудвиг Филип фон Зимерн имат седем деца, от които две порастват:

  • Карл Фридрих (1633 – 1635)
  • Густав Лудвиг (1634 – 1635)
  • Карл Филип (1635 – 1636)
  • Лудвиг Казимир (1636 – 1652)
  • Елизабет Мария Шарлота (1638 – 1664)
∞ 1660 херцог Георг III от Лигница (1611 – 1664)
∞ 1666 принцеса Мария от Орания-Насау (1642 – 1688), дъщеря на Фредерик Хендрик Орански
  • Луиза София Елеонора (1642 – 1643)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Bulau: Geheime Geschichten und räthselhafte Menschen: Sammlung verborgener oder vergessener Merkwürdigkeiten, Band 2. 1850, S. 192 ff.
  • Winfried Dotzauer: Geschichte des Nahe-Hunsrück-Raumes von den Anfängen bis zur Französischen Revolution. Franz Steiner Verlag, 2001, S. 319
  • Ludwig Häusser, Geschichte der Rheinischen Pfalz nach ihren politischen, kirchlichen und literarischen Verhältnissen. Band 2. Mohr, Heidelberg 1845, (2. Nachdruck: Richter, Pirmasens 1970), online.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Maria Eleonore Prinzessin von Brandenburg, Thepeerage.com
  2. Hohenzollern 2, genealogy.euweb.cz
  3. Ernst Daniel Martin Kirchner: Die Churfürstinnen und Königinnen auf dem Throne der Hohenzollern. Wiegandt & Grieben, 1867, S. 173
  4. Pauline Puppel: Die Regentin. Campus, 2004, S. 92
  5. Max Lbe: Walsprüche: Devisen und Sinnsprüche. BiblioBazaar, LLC, 2009, S. 142

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]