Мария Рохо

Мария Рохо María Rojo
Родена	Мария де Лурдес Рохо и Инчаустеги 15 август 1943 г. (79 г.) Мексико, Мексико
Религия	католицизъм
Националност	Мексико
Актьорска кариера
Активност	от 1956 г.
Награди	Ариел за най-добра актриса:; 1978 – Naufragio; Ариел за най-добра актриса:; 1991 – Rojo amanecer
Политика
Професия	актриса
Партия	Национално движение за възстановяване (от 2018 г.); Партия на демократичната революция (1989-2015)
	Конгрес на Съюза
Сенатор	2006 – 2012
	Законодателно събрание на Федералния окръг
Депутат	2003 – 2006
	Делегация на Койоакан
Ръководител	2000 – 2003
	Конгрес на Съюза
Депутат	1997 – 2000
Семейство
Баща	Роберто Рохо
Майка	Агеда Инчаустеги
Деца	Сантяго Нуниес Рохо
Уебсайт	Страница в IMDb

Мария де Лурдес Рохо и Инчаустеги (на испански: María de Lourdes Rojo e Incháustegui), известна като Мария Рохо (на испански: María Rojo) е водеща мексиканска актриса, политик и държавен служител, член на Националното движение за възстановяване. В периода 2006 – 2012 г. е сенатор в Конгреса на Съюза.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мария де Лурдес Рохо и Инчаустеги е дъщеря на Роберто Рохо, инженер-агроном, и Агеда Инчаустеги, учителка. За детството си си спомня, че е била нервна и страдала от дислексия, което ѝ носи личностни проблеми и несигурност, но скоро разкрива артистичните си способности.^[1] Мария Рохо започва своята артистична кариера на осемгодишна възраст, когато е избрана на кастинг за участие в програмата Fantastic Theatre, където играе момичето Сикирита. През 1955 г., на дванадесетгодишна възраст, тя дебютира в първата си пиеса Лошо семе, същата година участва в пиесата Разглеждане на мъртвите. Започва филмовата си кариера на тринадесетгодишна възраст с филма Забранени целувки през 1956 г. Първата теленовела, в която участва, е Учителят Валдес от 1962 г., където си партнира с актьорите Франсиско Хамбрина и Енрике Лисалде. По-късно учи драматично изкуство във Веракрузския университет.^[2]

Мария Рохо развива ползотворна кариера, която надхвърля 50 години. Участва в различни филми като Изключеният (1975), режисиран от Фелипе Касалс, вдъхновен от творчеството на писателя Хосе Ревуелтас, където играе заедно със Салвадор Санчес, Делия Касанова, Хосе Карлос Руис, Мануел Охеда, също през 1976 г. участва във филма Покианчиите заедно с Диана Брачо. Един от най-силните ѝ филми съдържа една от двете най-явни сексуални сцени в мексиканското кино - Домашна работа (1990), къдено си партнира с Хосе Алонсо, еротична комедия, режисирана от Хайме Умберто Ермосийо, където двойка съпрузи се преструват, че не са се виждали от години, като начин за иновация на ежедневното си сексуално съжителство; Червена зора (1989), режисиран от Хорхе Фонс, където играе заедно с Ектор Бония, Хорхе Феган, Демян Бичир, Бруно Бичир, Едуардо Паломо, който разказва драмата, преживяна от наемателите, обитаващи сградите около Площада на Трите култури в Тлателолко, Федерален окръг; Дансон (1991), режисиран от Мария Новаро, където Мария играе ролята на телефонистка, която решава да отиде до пристанището на Веракрус, за да търси Кармело, нейния танцов партньор, партнирайки си с Кармен Салинас, Бланка Гера.

Сред най-популярните теленовели, в които участва, са Живеем на звезда (1963), Клетниците (1973), Ела с мен (1975), Когато дойде любовта (1990), Запален факел (1996), Все още те обичам (1996-1997), Любовта на живота ми (1998-1999), Тъмна орис (2003-2004), Пробуждане (2005-2006), Утре и завинаги (2008-2009), Непокорно сърце (2009-2010) и други.

През 2014 г. се завръща към жанра на теленовелата, като взима участие в продукцията До края на света.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Мария Рохо е заемала длъжността федерален депутат в Законодателната власт, позиция, чрез която е насърчавала различни закони в полза на мексиканското кино, а също и местен депутат в Законодателното събрание на Федералния окръг през периода 2003 - 2006 г. Между 2006 г. и 2012 г. е сенатор в Конгреса на Съюза и председател на комисията по култура към Сената. Мария Рохо е заемала и ръководен пост в делегацията на Койоакан между 2000 и 2003 г.