Маркиращ език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Маркиращите езици (езици за маркиране, Markup languages) служат за описване на сложни данни с помощта на обикновени текстови файлове. При тях отделни пасажи текст се „маркират“ (отбелязват) чрез синтактични конструкции. Най-често това става с помощта на етикети които ограждат маркирания текст. Така маркиран или отделен, към текста могат да бъдат приложени разнообразни атрибути.

Видове[редактиране | edit source]

Значението на информацията (атрибутите), асоциирана с маркирания текст, варира много при различните езици. Според нейния характер се различават три основни вида маркиращи езици:

Презентационни маркиращи езици[редактиране | edit source]

Тук асоциираната с маркирания текст информация указва как трябва да се представи (изобрази) той. Например следният фрагмент от HTML код указва, че текстът трябва да бъде изобразен с получер шрифт:

<b>Получер текст.</b>

Ключовата дума на етикета е b (от англ. bold — получер). HTML представлява смесица от семантични и презентационни маркери.

Семантични маркиращи езици[редактиране | edit source]

При тях се описва естеството на маркирания текст. Неговите атрибути представляват метаданни по отношение на маркирания текст. Например може да се укаже, че текстът представлява заглавие, препратка, цитат и т.н. Следващият пример показва текст, маркиран като препратка в езика XHTML:

<a href="http://bg.wikipedia.org">Българска Уикипедия</a>

Текстът „Българска Уикипедия“ е маркиран чрез етикета <a></a>. В случая семантичната информация се асоциира към текста по два начина — чрез ключовата дума на етикета (в случая просто a от англ. anchor — котва) и чрез атрибута href. Ключовата дума показва, че текстът представлява препратка, а href атрибутът асоциира с текста определен уеб адрес.

Водени от идеята за семантичен уеб, Уеб Консорциумът (World Wide Web Consortium или W3C) създава наследника на HTML — езикът XHTML, който е изцяло семантичен. Като предимство се изтъква неговата машинна приветливост — програми като Интернет търсачките могат да извлекат повече информация за същността на текста и по този начин да връщат по-добри резултати при търсене. Друго предимство на XHTML е, че отделя структурата на документа от неговата презентация, която може да се зададе например чрез CSS. Така теоретически е възможно презентацията да се променя, без да се променя структурата на документа.

Процедурни маркиращи езици[редактиране | edit source]

Тези езици указват процедури, които да се изпълнят върху маркирания текст. Популярни примери са troff, LaTeX, и PostScript.

Смесени[редактиране | edit source]

Много от езиците добавят както семантична, така и презентационна или процедурна информация към текста. Такъв е например HTML, в който има както семантични, така и презентационни маркери (етикети).

Вижте също[редактиране | edit source]