Марко Аурелио Мело

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марко Аурелио Мело
Бразилски магистрат

Роден
Марко Аурелио Мело в Общомедия

Марко Аурелио Мендес де Фариас Мело (на португалски: Marco Aurélio Mendes de Farias Mello , р. 12 юли 1946) е бразилски магистрат - съдия от Върховния федерален съд на Бразилия[1], назначен от президента Фернандо Колор, който е негов братовчед.[2][3][4] От 1982 г. е професор по право в Университетския център на Бразилия и в Бразилския университет.[5]

Марко Аурелио Мело е роден на 12 юли 1946 г. в Рио де Жанейро. Син е на алагоанеца Плинио Афонсо де Фариас Мело и на Еуниси Мендес. Марко е племенник на бразилския сенатор Арнон Афонсо де Фариас Мело (1911 - 1983), който е баща на бразилския президент Фернандо Колор.[6]

Марко завършва основно и средно образование в Колежио Суза Маркес и Колежио Педро II в Рио де Жанейро. През 1973 г. завършва правни и социални науки в правния факултет на Федералния университета на Рио де Жанейро, където през 1982 г. придобива и магистърска степен по частно право.[7]

Първоначално работи като адвокат към Федерацията на независимите търговци в Гуанабара, ръководи юридическите отдели на Регионалния съвет на търговските представители на Рио де Жанейро и на Федералния съвет на търговските представители.[7] Адвокат е и на свободна практика в Рио де Жанейро.

През 1975 г. Марко Аурелио започва работа като заместник-прокурор в Трудовата прокуратура. През 1978 г. става член на Регионалния съд на труда на Първи регион от конституционната квота на прокуратурата. През 1981 г. Марко Аурелио е избран за съдия във Висшия съд на труда и между 1988 г. – 1990 г. е главен корежедор на труда.[7]

През май 1990 г. Марко Аурелио е номиниран за съдия във Върховния федерален съд на Бразилия от тогавашния президент и негов братовчед Фернандо Колор, за да заеме мястото на пенсиониралия се Карлос Мадейра. На 22 май същата година номинацията е одобрена от Федералния сенат с мнозинство от 50 гласа срещу 3 против[8], след което Марко Аурелио встъпва в длъжност на 13 юни 1990 г.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Linha Sucessória dos Ministros do STF. // Supremo Tribunal Federal. Посетен на 21 януари 2018.
  2. Presidente por sete dias: O presidente do STF assume interinamente a Presidência da República durante viagem de FHC à Itália e à Espanha mas diz que despachará no sofá do gabinete do Planalto. // www.terra.com.br. ISTOÉ Gente, 20 май 2002. Посетен на 21 януари 2018.
  3. Kennedy Alencar entrevista o ministro Marco Aurélio Mello. // RedeTV! - Jornalismo. RedeTV!, 20 февруари 2010. Посетен на 21 януари 2018.
  4. Eleição presidencial vai para segundo turno. // Estadao.com.br, 28 октомври 2013. Посетен на 21 януари 2018.
  5. Marco Aurélio Mendes de Farias Mello. // Supremo Tribunal Federal. Посетен на 21 януари 2018.
  6. Filho de alagoano, Marco Aurélio Mello recebe título de cidadão honorário. // 22 май 2015. Посетен на 4 април 2016.
  7. а б в Ministro Marco Aurélio. // Supremo Tribunal Federal. Посетен на 21 януари 2018.
  8. Diário do Congresso Nacional, p. 2303. // Congresso Nacional, 23.05 1990. Посетен на 22 октомври 2017.
  9. Ministro Marco Aurélio 25 ANOS NO STF (PDF). // Supremo Tribunal Federal, 20 юни 2015. Посетен на 21 януари 2018.