Марлене Щреерувиц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марлене Щреерувиц
Marlene Streeruwitz
Marlene Streeruwitz (cropped).jpg
Марлене Щреерувиц през 2013 г.
Родена 28 юни 1950 г. (68 г.)
Професия писателка
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр роман, разказ, пиеса
Уебсайт Страница в IMDb
Марлене Щреерувиц в Общомедия

Марлене Щреерувиц (на немски: Marlene Streeruwitz) е австрийска писателка и режисьорка. Живее във Виена, Лондон и Ню Йорк.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Марлене Щреерувиц е родена в Баден недалеч от Виена в заможно семейство. Баща ѝ е политик и става кмет. Марлене следва право, но прекъсва и започва да изучава славистика и история на изкуството във Виенския университет.

Не завършва следването си, за да се ожени и създаде семейство. Скоро се развежда и това събитие я подтиква към писането, макар през следващите 14 години да не смята да публикува нещо. Създава си име през 1989 г. като автор на радиодрама.

След 1992 г. нейни пиеси се поставят на много австрийски сцени. През 1996 г. излиза първият ѝ роман „Прелъстявания“ (Verführungen), за който получава литературната награда Мара Касенс. В бърза поредица следват романи, пиеси, новели и теоретични съчинения.

Марлене Щреерувиц е феминистично ориентирана и е една от политически ангажираните съвременни немскоезични писателки. С изключинелна острота тя коментира политическите събития в Австрия през 2000 г.

През ноември 2006 г. Щреерувиц открито се обявява срещу постановката на новата пиеса на Елфриде Йелинек „Улрике Мария Стюарт“ в Хамбург. В една сцена Марлене Щреерувиц, както и самата Йелинек, е представена като говореща вагина. В сп. „Шпигел“ Щреерувиц казва: „Като действащ и мислещ субект не желая да бъда свеждана до говорещ полов орган.“

Библиография (избрано)[редактиране | редактиране на кода]

  • New York. New York. Elysian Park, Zwei Stücke, 1993
  • Verführungen. 3. Folge. Frauenjahre, 1996
  • Sein. Und Schein. Und Erscheinen, 1997
  • Können. Mögen. Dürfen. Sollen. Wollen. Müssen. Lassen, 1998
  • Lisa's Liebe, Roman in drei Folgen, 1997
  • Nachwelt, Roman, 1999
  • Waikiki Beach. Und andere Orte, Die Theaterstücke, 1999
  • Majakowskiring, Erzählung, 2000
  • Norma Desmond. A Gothic SF-Novel, 2002
  • Partygirl, Roman, 2002
  • Jessica, 30, Roman, 2004
  • Morire in Levitate, Novelle, 2004
  • Gegen die tägliche Beleidigung, Vorlesungen, 2004
  • Entfernung, Roman, 2006
  • Der Abend nach dem Begräbnis der besten Freundin, 2008
  • Kreuzungen, Roman, 2008
  • Bildgirl. Collagen, 2009
  • Ich, Johanna Ey. Roman in 37 Bildtafeln, 2009
  • AUF fassung. Ein Videoessay, 2010
  • Das wird mir alles nicht passieren. Wie bleibe ich FeministIn, 11 Erzählungen, 2010
  • Die Schmerzmacherin, 2011
  • Nachkommen, 2014
  • Die Reise einer jungen Anarchistin in Griechenland, 2014
  • Poetik. Tübinger und Frankfurter Vorlesungen, 2014[1]
  • Über Bertha von Suttner, 2014
  • Yseut, 2016

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]