Мартенски закони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Мартенските закони уреждат конституционното положение на Унгария в рамките на Австрийската империя по време на революцията от 1848 година. Изработени са от унгарските депутати през март и са утвърдени от император Фердинанд на 11 април същата година[1] (поради което са известни и като Априлски закони, на унгарски: Áprilisi törvények).

С Мартенските закони се полагат правните основи на унгарска конституционна монархия със собствени бюджет, администрация, съдилища, въоръжени сили и правителство, което е отговорно пред унгарския парламент и има пълна свобода във вътрешните дела. Държавен глава е австрийският император, който носи и титлата унгарски крал.[1][2] Въведено е ново по-либерално избирателно право, но имущественият ценз и забраната за жените ограничават броя на избирателите до ¼ от мъжкото население.[3] Поземлената аристокрация губи данъчните си привилегии, както и изключителните си права върху земята и обработващите я селяни. Аграрната реформа, също както избирателната, е ограничена. Около 60 на сто от освободените крепостни селяни остават или без никаква земя, или с твърде малко, за да бъдат стопанствата им жизненоспособни.[4]

Мартенските закони престават да действат след военния разгром на Унгарската революция през 1849 година. Унгария получава пълна вътрешна автономия 18 години по-късно, с така наречения „Аусглайх“.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Aladar, Urban. „April Laws, Hungarian“. Във: Encyclopedia of 1848 Revolutions. Посетен на 17 септември 2016.
  2. а б „March Laws“. Encyclopædia Britannica Online. Посетен на 17 септември 2016.
  3. Gángó, Gábor. 1848–1849 in Hungary. Hungarian Studies, 2001 (15/1). Budapest, Akadémiai Kiadó, 2001. с. 43. Посетен на 17 септември 2016.
  4. Berend, Ivan. History Derailed. Central and Eastern Europe in the Long Nineteenth Century. University of California Press, 2003. ISBN 978-0-520-93209-8. с. 109-110. Посетен на 17 септември 2016.