Мартин фон Хонщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мартин фон Хонщайн
господар на Хонщайн-Фирраден и Шведт
Лични данни
Роден
Починал
5 май 1609 г. (84 г.)
замък Орденсбург в Зоненбург
Погребан вцърквата Св. Катарина
Семейство
ДинастияХонщайн
БащаВолфганг фон Хонщайн-Фирраден
МайкаКатарина фон Хонщайн-Клетенберг
БракМария фон Регенщайн и Бланкенбург

Мартин фон Хонщайн (на немски: Martin von Hohnstein; * 11 ноември 1524 във Фирраден; † 5 май 1609 в замък Орденсбург в Зоненбург) е господар на Хонщайн-Фирраден и Шведт и херенмайстор на Йоанитския орден, последен мъжки представител на род Хонщайн.

Той е вторият син на Волфганг фон Хонщайн-Фирраден, господар на Фирраден и Шведт († 1535) и съпругата му Катарина фон Хонщайн-Клетенберг (* ок. 1470), дъщеря на граф Ернст IV фон Хонщайн цу Лохра и Клетенберг (1440 – 1508) и на Маргарета фон Гера (1445 – 1489/1497). Внук е на Йохан I фон Хонщайн († 1498) и на принцеса Анна (Агнес) фон Анхалт-Цербст († 1492), дъщеря на княз Георг I фон Анхалт-Цербст.

От 1535 г. той управлява Хонщайн заедно с по-големия си брат Вилхелм II (1517 – 1570). През 1570 г. Вилхелм фон Хонщайн умира на шестедет и три години без наследници. Господството Шведт-Фирраден се обединява и се наследява от Мартин. От 1580 г. той построява кметството в Шведт на Одер. През 1569 г. Мартин е избран на 44 години от капитела на Йоанитския орден в Зоненбург за херенмайстор.[1]

Мартин се жени преди 1 август 1559 г. за графиня Мария фон Регенщайн и Бланкенбург (* 1535; † 1618), дъщеря на граф Улрих X фон Регенщайн-Бланкенбург (1499 – 1551) и на графиня Магдалена фон Щолберг (1511 – 1546). Бракът е бездетен. [2]

Той умира на 5 май 1609 г. на 84 години в Орденсбург в Зоненбург и на 10 юни 1609 г. тържество е погребан в църквата Св. Катарина. Понеже няма наследници господството Шведт-Фирраден отново отива обратно към Курфюрство Бранденбург.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Johann Gottfried Hoche: Vollständige Geschichte der Grafschaft Hohenstein, der Herrschaften Lohra und Klettenberg, Heeringen, Kelbra, Scharzfeld, Lutterberg, etc. 1790, S. 143 – 145 (Digitalisat)

Източници[редактиране | редактиране на кода]