Марцел (узурпатор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Марцел.

Марцел (Marcellus) е западноримски узурпатор, който през 457 г. в Галия се бунтува срещу император Майориан.

Единственото малко доказателство се намира при Сидоний Аполинарий (Sidonius Apollinaris), който споменава за един „Марцелиански заговор за получаване на диадемата“ (de capessendo diademate coniuratio Marcelliana). В заговорът е намесен един Марцел, за когото е доказано, че се намира по това време в Галия. Този текст често е бъркан с Марцелин.

Бунтът на Марцел е по време на междувластието след смъкването на Авит през октомври 456 г. или през първата година на управлението на Майориан, който е провъзгласен за император на 1 април 457 г. Узурпацията вероятно започва с опит, да се помогне за връщането отново на трона на премахнатият от Рицимер и Майориан галоримлянин Авит. Когато през януари 457 г. Авит умира, Марцел се стреми сам към императорската титла, но не успява.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ralph W. Mathisen: Resistance and Reconciliation: Majorian and the Gallic Aristocracy after the Fall of Avitus. In: Francia 7, 1979, S. 597-627 (S. 598ff.)