Метаболизъм (архитектура)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Метаболизъм.

Метаболизъм (архитектура) е японски архитектурен стил (японски メタボリズム, metaborizumu), създаден през 1960 година от група японски архитекти, между които Кионори Кикутаке, Кишо Курокава, Фумихико Маки и други.[1]

Вътрешността на една от капсулите на капсулната кула Накагин

Създаване на архитектурното направление[редактиране | редактиране на кода]

Известният архитект Кендзо Танге като ръководител, представя младия архитект Kiyonori Kikutake и два от неговите теоретични проекта на CIAM 1959. В резултат на това група съмишленици от архитекти, архитекти по градско планиране и дизайнери се обединяват, за да дискутират и развиват по-нататък идеите в тези проекти.

По време на обсъждане на проекта на Kikutakes „Marine City“ от 1958, Noboin Kawazoe използва понятието shinchintaisha (японскиобмяна на веществата, engl. metabolism) като символ на обмяната на материали и енергия между организмите и постоянно подновяване на старото с ново. Групата приема тази идея и търси едно международно използвано понятие и стигат до използването на понятието метаболизъм. Идеята им е да се пренесат принципите на органичния живот от момента на раждането и по време на растежа върху градското строителство и архитектурата. През 1960 година Кишо Курокава, Кионори Кикутаке и Фумихико Маки създават основните принципи на този стил. Гъвкави, с възможност за разширение големи структури (подобно на стеблото и клоните на дървото), трябва да позволяват замяната на определени строителни модули (подобно на листата на дървото). Примерни проекти показват как да се интегрират транспортната инфраструктура (влакове, пътища, асансьори и други), подобно на артерии в тези структури. Според метаболистите, бъдещите общества ще трябва да живеят и работят в тези „градски организми“.

В структурата както на отделните здания, така и на цели комплекси и градове, при изграждането на които се използват идеите на метаболистите се вижда ясно постоянната и променливата съставка. Други основни признаци на тази архитектура са: модулност и клетъчност. Най-характерен пример за този стил е кулата Накагин на архитект К.Курокава.

Исторически контекст при създаване на архитектурния стил[редактиране | редактиране на кода]

Идеите на метаболистите възникват след войната, когато стават популярни различни радикални идеи за възстановяването на силно разрушените градове. При това тези идеи са повлияни от японската култура и религия (като например прераждането в будизма) и от науката (физиката и биологията). Мотаболистите използват и по-стари разпространени идеи като предварително изработени строителни елементи или периодично обновяване (както е при Ise-Schrein)

Реализирани проекти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Cambridge encyclopedia 1990, стр.785