Метеор (спътник)

Метеор
	Метеор
Общи данни
По програма на	СССР
Основни изпълнители	НПП „ВНИИЕМ“
Основни цели	метеорологичен спътник
Дата на изстрелване	1964 – 2009 г.
Маса	1200 – 2900 kg
Продължителност	6 месеца – 5 години
Състояние	в експлоатация
Уебстраница
	Метеор в Общомедия

Метеор е серия от метеорологични спътници от СССР, изстрелвани от 28 август 1964 г.

Оборудване

На борда на спътника се намирала телевизионна, инфрачервена и актинометрична апаратура. Телевизионната апаратура се състояла от две камери и позволявала да се осъществи заснимане на осветената част от повърхността на земята във видимия диапазон (0,5 – 0,7 микрометра). Тази апаратура се използвала за съставяне на схеми на облачното покритие на Земята.

Инфрачервената апаратура се използвала за наблюдение на облачната покривка на нощната страна на Земята. Спектралният диапазон съответствал на прозрачност на атмосферата (8 – 12 микрометра). Тази апаратура се използвала за определяне на температурата на Земята или горната граница на облаците.

Актинометричните датчици измерват интензивността на лъченията на Земята. На борда на спътника се намират два широкоъгълни несканиращи и два тесноъугълни сканиращи прибора. Широкоъгълните правели измерване интензивността на излъчване на цялата видима част на Земята и атмосферата, а тесноъгълните сканирали повърхността в направление перпендикулярно на вектора на движение на спътника. Сканирането се осъществявало в три спектрални диапазона:

0,3 – 3 мкм – диапазонът съответства на отразената слънчева радиация;
3 – 30 мкм – топлинно излъчване на Земята и атмосферата. Данните от тези две измервания давали възможност за изчисляване на абсорбираната слънчева радиация, което се използва при съставяне на дългосрочните прогнози;
8 – 12 мкм – данните за излъчването в този диапазон позволявало да се изчисли горната височина на облаците, което е важно за авиацията.

Те са използвани за наблюдение на температурата на атмосферата и повърхността на океана, влажност, и (от оптични сензори), измерването на образуване на облаци, лед и снежна покривка. За да прикрият своето предназначение им се дават поредни номера на спътниците от серията Kосмос. За 33 години са изстреляни над 500 спътника от серията, което го прави един от най-използваните в историята на космонавтиката.

Варианти на „Метеор“

Разработката на първото поколение на спътника „Метеор“ започва през октомври 1960 г. Първите стартове на спътниците от серията през 1964 г. са под името „Космос“. Това са основно прототипи на спътника.

Метеор-1

Първият официален старт на модификацията е на 1 февруари 1969 г. и е неуспешен. Авария в ракетата-носител не позволява извеждането на космическия апарат в орбита. Спътникът е оборудван с две камери, работещи в спектъра 0,3 – 3 микрометра и 8 – 12 микрометра. Някои от спътниците (напр. Метеор 1 – 8) са оборудвани и с допълнителни инструменти за различни изследвания. Формата на спътника е цилиндър с дължина 5 м и диаметър 1 м и е с тегло около 3,8 тона. Извеждани са с помощта на ракета-носител Восход.

Метеор-Природа

Разработен е на базата на „Метеор-1“ през декември 1971 г. Масата му е около 3,8 тона. Официалният товар е четириканална многоспектрална камера с ширина на откоса на заснемане 1930 км и резолюция 1,5 км. Има и една двуканална камера с откос 1380 км и резолюция 240 м, мултиспектрална камера с резолюция 170 м и триканална мултиспектрална камера с резолюция 30 м. На „Метеор-Природа 6“ (Метеор 1 – 31) са монтирани четириканален радиометър и спектрофотометър (32 канала с 280 км откос), разработени в България. Извеждани са с помощта на ракета-носител Восток 2М.

Метеор-2

Спътниците на второто поколение са със срок на експлоатация от около 1 година и за разлика от първото поколение са с маса под 3 тона. На борда са монтирани три камери, като двете са в спектрален диапазон от 0,5 – 0,7 микрометра с откос около 1 км и резолюция от 1 и 2 км. Третата камера е в инфрачервения диапазон, с 8 – 12 микрометра дължина на вълната и откос 2800 км и резолюция от 12 км. Разработката на спътника започва през 1967 г., а първият старт е осъществен на 11 юли 1975. Изстреляни са общо 21 спътника до 1995 г. в орбита с височина около 850 km по-късно, а първоначално – 950 km и наклон 81,2 градуса. Предаването на данни до Земята ставало на честота около 137 MHz. Използвани са следните ракети-носители:

„Восток-2М“ за (за Метеор 2 – 1 до 2 – 7, 2 – 9 и 2 – 10);
Циклон – за Метеор 2 – 8 и 2 – 11.

Метеор-3

Разработката им започва през декември 1972 г. Първият му старт обаче е на 27 ноември 1984 (на прототип) като Космос 1612. Първият му официален старт е на 24 октомври 1985 г. Спътниците на третото поколение на „Метеор“ са изстрелвани в полярна орбита на около 1200 km височина и наклон 82,5 °. Продължителността им на експлоатация е 2 години. Те са с маса около 2150 – 2500 кг (включително 500 до 700 кг полезен товар). Форматаим е отново цилиндрична с около 1 м диаметър и 1,5 м дължина, с две слънчеви батерии. Стандартното оборудване се състои от различни измервателни уреди. При необходимост е възможно да се инсталират и други инструменти. Така например на „Метеор 3 – 5“ е инсталирана шестканален ултравиолетов спектрометър TOMS (Общоозонов спектрометър) проектиран и построен в НАСА. На „Метеор 3 – 6“ се намира инструмента PRARE. С това устройство е възможно да се определи орбитата на спътника с точност до 10 – 20 см и да се определят координатите на всяка точка по повърхността на Земята с точност до един сантиметър.

Метеор 3М

Това на практика е последната и най-нова разработка на спътника „Метеор“. Произведен е един апарат, изстрелян на 10 декември 2001 г. в орбита с височина 1015 km и наклон 99.7°. Масата на спътника е около 2,5 тона, полезния товар може да достигне до 900 кг. Има цилиндрична форма с диаметър от 1,4 m и 2.2 m дължина. Експлоатационният срок на спътника е около 2 години. Сигналът се предава на Земята на честота от 1.7 GHz. На борда на руския спътник в допълнение към инструментите е и американския инструмент SAGE.

Метеор-М

Изстрелян е на 17 септември 2009 г. с помощта на ракетата-носител Союз-2. На борда му са монтирани:

Многозонално сканиращо устройство с ниска резолюция – предназначено за широкообхватно заснимане с отсек 2800 км на облачността, земната повърхност, ледената покривка и др. с разделителна способност около 1 км;
Комплекс за многозонално спектрално заснимане със средна резолюция на земната повърхност и световния океан;
Модул за температурно-влажностно сондиране на аимосферата;
Хелиогеофизичен комплекс за контрол и прогнозиране на радиационната обстановка и състоянието на магнитното поле, йоносферата, магнитосферата и горните слоеве на атмосферата;
Радиолокационен комплекс за сканиране на земната повърхност в радиодиапазона с цел осигуряване безопасността на мореплаването изследване на ледената покривка, наблюдение на наводненията.

Мисии

Спътник	Космосдрум	Дата на старта	Номер по COSPAR	Номер по спътниковия каталог NORAD	Забележка
Kосмос 44	Байконур	28 август 1964	1964-053A	876	Прототип на серията „Mетеор-1“ (Цилиндър с дължина 3 m и диаметър 1 m)
Kосмос 58	Байконур	26 февруари 1965	1965-014A	1097	Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730)
Kосмос 100	Байконур	17 декември 1965	1965-106A	1843	Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730)
Kосмос 118	Байконур	11 май 1966	1966-038A	2168	Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730)
Kосмос 122	Байконур	25 юни 1966	1966-057A	2254	Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730)
Kосмос 144	Плесецк	28 февруари 1967	1967-018A	2695	Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730)
Kосмос 156	Плесецк	27 април 1967	1967-039A	2762	Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730)
Kосмос 184	Плесецк	24 октомври 1967	1967-102A	3010	Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730)
Kосмос 206	Плесецк	14 март 1968	1968-019A	3150	Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730)
Kосмос 226	Плесецк	12 юни 1968	1968-049A	3282	Прототип на серията „Mетеор-1“ (маса 4730)
Mетеор 1-x	Плесецк	1 февруари 1969	-	-	Официално първи спътник от серията. Неизведен в орбита поради авария в ракетата-носител
Mетеор 1 – 1	Плесецк	26 март 1969	1969-029A	3835
Mетеор 1 – 2	Плесецк	6 октомври 1969	1969-084A	4119
Mетеор 1 – 3	Плесецк	17 март 1970	1970-019A	4349
Mетеор 1 – 4	Плесецк	28 април 1970	1970-037A	4393
Mетеор 1 – 5	Плесецк	23 юни 1970	1970-047A	4419
Mетеор 1 – 6	Плесецк	15 октомври 1970	1970-085A	4583
Mетеор 1 – 7	Плесецк	20 януари 1971	1971-003A	4849
Mетеор 1 – 8	Плесецк	17 април 1971	1971-031A	5142
Mетеор 1 – 9	Плесецк	16 юли 1971	1971-059A	5327
Mетеор 1 – 10	Плесецк	29 декември 1971	1971-120A	5731
Mетеор 1 – 11	Плесецк	30 март 1972	1972-022A	5917
Mетеор 1 – 12	Плесецк	30 юни 1972	1972-049A	6079
Mетеор 1 – 13	Плесецк	26 октомври 1972	1972-085A	6256
Mетеор 1 – 14	Плесецк	20 март 1973	1973-015A	6392
Mетеор 1 – 15	Плесецк	29 май 1973	1973-034A	6659
Mетеор 1 – 16	Плесецк	5 март 1974	1974-011A	7209
Mетеор 1 – 17	Плесецк	24 април 1974	1974-025A	7274
Mетеор 1 – 18	Плесецк	9 юли 1974	1974-052A	7363	Метеор-Природа №1
Mетеор 1 – 19	Плесецк	28 октомври 1974	1974-083A	7490
Mетеор 1 – 20	Плесецк	17 декември 1974	1974-099A	7574
Mетеор 1 – 21	Плесецк	1 април 1975	1975-023A	7714
Mетеор 2 – 1	Плесецк	11 юли 1975	1975-064A	8026
Mетеор 1 – 22	Плесецк	18 септември 1975	1975-087A	8293
Mетеор 1 – 23	Плесецк	25 декември 1975	1975-124A	8519
Mетеор 1 – 24	Плесецк	7 април 1976	1976-032A	8799
Mетеор 1 – 25	Плесецк	15 май 1976	1976-043A	8845	Метеор-Природа №2
Mетеор 1 – 26	Плесецк	15октомври 1976	1976-102A	9481
Mетеор 2 – 2	Плесецк	6 януари 1977	1977-002A	9661
Mетеор 1 – 27	Плесецк	5 април 1977	1977-024A	9903
Mетеор 1 – 28	Байконур	29 юни 1977	1977-057A	10113	Метеор-Природа №3
Mетеор 2 – 3	Плесецк	14 декември 1977	1977-117A	10514
Mетеор 1 – 29	Байконур	25 януари 1979	1979-005A	11251	Метеор-Природа №4
Mетеор 2 – 4	Плесецк	1 март 1979	1979-021A	11288
Mетеор 2 – 5	Плесецк	31 октомври 1979	1979-095A	11605
Mетеор 1 – 30	Байконур	18 юни 1980	1980-051A	11848	Метеор-Природа №5
Mетеор 2 – 6	Плесецк	9 септември 1980	1980-073A	11962
Mетеор 2 – 7	Плесецк	14 май 1981	1981-043A	12456
Mетеор 1 – 31	Байконур	10 юли 1981	1981-065A	12585	Метеор-Природа №6
Mетеор 2 – 8	Плесецк	25 март 1982	1982-025A	13113
Mетеор 2 – 9	Плесецк	14 декември 1982	1982-116A	13718
Mетеор 2 – 10	Плесецк	28 октомври 1983	1983-109A	14452
Mетеор 2 – 11	Плесецк	5 юли 1984	1984-072A	15099
Mетеор 2 – 12	Плесецк	6 февруари 1985	1985-013A	15516
Mетеор 3 – 1	Плесецк	24 октомври 1985	1985-100A	16191
Mетеор 2 – 13	Плесецк	26 декември 1985	1985-119A	16408
Mетеор 2 – 14	Плесецк	27 май 1986	1986-039A	16735
Mетеор 2 – 15	Плесецк	5 януари 1987	1987-001A	17290
Mетеор 2 – 16	Плесецк	18 август 1987	1987-068A	18312
Mетеор 2 – 17	Плесецк	30 януари 1988	1988-005A	18820
Mетеор 3 – 2	Плесецк	26 юли 1988	1988-064A	19336
Mетеор 2 – 18	Плесецк	28 февруари 1989	1989-018A	19851
Mетеор 3 – 3	Плесецк	24 октомври 1989	1989-086A	20305
Mетеор 2 – 19	Плесецк	27 юни 1990	1990-057A	20670
Mетеор 2 – 20	Плесецк	28 септември 1990	1990-086A	20826
Mетеор 3 – 4	Плесецк	24 април 1991	1991-030A	21232
Mетеор 3 – 5	Плесецк	15 август 1991	1991-056A	21655
Mетеор 2 – 21	Плесецк	31 август 1993	1993-055A	22782
Mетеор 3 – 6	Плесецк	25 януари 1994	1994-003A	22969
Mетеор 3M	Байконур	10 декември 2001	2001-056A	27001
Mетеор-M	Байконур	17 септември 2009	2009-049A	35865

Външни препратки