Мизен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мизен в древногръцката митология е син на Еол (Овидий, Метаморфози, XIV, 102). Герой е на Вергилий от неговата поема „Енеида“. Той е другар на Хектор и след неговата смърт става тръбач на Еней. Мизен предизвикал боговете на музикално състезание и за своето безочие е удавен от Тритон (Енеида, 6). Тялото на Мизен било изгорено на северния нос на Неаполския залив и този нос оттогава започнал да се нарича Мизен (сега Капо Мизено). Плиний Стари бил на Мизен по време на изригването на Везувий. [1]