Микрокомпютър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Микрокомпютър е малък, сравнително евтин компютър, в който ролята на процесор (CPU) се изпълнява от микропроцесор.[1] Той включва микропроцесор, памет и входно-изходни устройства. Появата на микрокомпютрите през 70-те и 80-те е свързана с напредъка на технологиите в микроелектрониката и предлагането на все по-мощни микропроцесори. Предшествениците на тези компютри са мейнфрейм компютрите и миникомпютрите, които са доста по-големи и скъпи (макар че без съмнение днешните големи машини като IBM System z използват един или няколко микропроцесора за CPU). Когато микрокомпютърът е оборудван с клавиатура и монитор той става персонален компютър (като генерично названия).[2] Ако един микрокомпютър работи във вградена система за контрол, той може и да няма входно-изходни устройства, подходящи за човешка комуникация

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Microcomputer // dictionary.com.
  2. Терминът персонален компютър от 1962 предшества микропроцесорите. „Персонален компютър“ може да се използва като генерично название или като съвместим с IBM PC.