Минко Минков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Минко Минков.

Минко Минков
български офицер
Роден: 7 септември 1924 г.
Починал: 2008 г. (83 г.)
Народен представител в:
IX НС   

Минко Тодоров Минков е български офицер, генерал-полковник от Държавна сигурност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 септември 1924 г. в ловешкото село Стояново. Член на РМС от 1941 г. и на БКП от 1944 г. От 1941 г. учи в Техническото училище в Ловеч. В него е секретар на организацията на РМС и ятак на партизански отряд. Поради комунистическа дейност е осъден на смърт през 1943, но присъдата му е заменена с 15 години затвор поради непълнолетие. След 9 септември 1944 г. участва във войната срещу Германия като помощник-командир на рота. Завършва Военното училище в София и става офицер в българската армия и служи в Гранични войски. През 1946 г. постъпва в МВР. Началник на Гранични войски през 1971 – 1972 г. От 1972 до 1990 г. е заместник-министър на МВР. От 1976 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Умира през 2008 г.[1] Удостоен е с почетното звание „Герой на социалистическия труд“[2] и орден „Народна република България“ – I степен за участие във Възродителния процес.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 189
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 307
  3. Решение „А“ № 373 На Политбюро на ЦК на БКП от 10.ІV.1986 г. ЦДА, ф. 1 б, оп.68, а. е. 16291 л. 1 – 3. Оригинал. Машинопис; Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. с.221 – 223.