Миноги
| Миноги | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
L. S. Berg, 1940 г. | ||||||||||||||||
| Миноги в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Миногите са безчелюстни животни (разговорно неправилно определяни като риби), с назъбена фуниевидна уста, която повечето видове използват, за да паразитират, като смучат кръв от риби. В действителност миногите не са истински риби, поради значителните различия в строежа и филогенетичния си произход.
Класът на срещащите се днес миноги, Cephalaspidomorphi, традиционно се поставя в парафилетичния надклас Agnatha. Филогенетично, всички живи миноги попадат в монофилетичната група Hyperoartia, съдържаща още много други изчезнали видове. Самото разделение на Hyperoartia често не включва класа Cephalaspidomorphi, а поставя разреда на миногите (Petromyzonta / Petromyzontiformes) на място, съобразено с филогенетичния анализ на изчезналите видове.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Речната минога живее в солена вода, а именно – всички морета, които мият бреговете на Европа, Северна Америка и Япония. Обитава крайбрежните води и се изкачва в реките, за да хвърли хайвера си, като понякога остава за дълго в големи реки и сладководни басейни.
В България миногата обитава изключително река Дунав, в която се размножава, изкачвайки се от Черно море.
Миногата е записана в Червената книга на България.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Възрастните миноги паразитират по рибите. Те се „залепят“ към тях с устната им вендуза, а чрез снабденият със зъби език прогризват дупка в тялото на „жертвата“. По този начин, те буквално „изпиват“ кръвта и месото ѝ, а след като не остане нищо от нея, миногата се отправя в търсене на нова жертва.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Хайвера си миногата хвърля в края на пролетта – началото на лятото. Интересно е да се отбележи, че някои миноги навлизат в реката за размножаване през периода август-ноември, а други през пролетта. Така, едните хвърлят хайвера си непосредствено след влизането им в реката, а други прекарват в нея дълги месеци, като през това време не се хранят с нищо. Всяка женска изхвърля средно около 22 хиляди зърна хайвер. Самците по правило се доста по-дребни от женските. Личинките се излюпват на 11 – 14 ден след оплождането. Те много приличат на малки (3,2 mm), светло-жълти червейчета. При достигане на дължина от 6 mm, те се заравят в грунда. 15 – 20 дневните личинки напускат мястото на излюпването си и биват отнасяни надолу от течението на реката. Личинковия стадий при миногата продължава 4 – 5 години.
Риболов[редактиране | редактиране на кода]
Миногата не представлява интерес за спортния риболов, но на някои места в света я ловят по особен начин, при това в големи количества. Тъй като знаят, че през нощта миногата се изкачва нагоре по течението за да хвърли хайвера си и едновременно с това се крие в различни закътани места през деня, много рибари по големите руски реки залагат специални капани. Те предстваляват конусовидни снопове от тръстика, завързани за въже, което е потопено напряко на реката така, че отворите да сочат по посока на течението. През известно време въжето се изважда, като от капаните се изваждат скрилите се вътре миноги.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
