Мин (език)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мин.
| Мин 閩語/闽语 | |
| Регион | Китай, Югоизточна Азия |
|---|---|
| Говорещи | ~ 70 млн. |
| Писменост | китайска логограма |
| Систематизация по Етнолог | |
 Китайско-тибетски СинитскиКитайски Мин | |
| Кодове | |
 Карта на основните видове Мин Хокиен Минан Теочю Минан
Лейжоу Минан | |
| Мин в Общомедия | |
Мин (Mǐn или Miin[1]) (традиционен китайски: 閩語; опростен китайски: 闽语; пинин: Mǐn yǔ; БУДЗ: Bân gú; БУЦ: Mìng ngṳ̄) е името на широка група от китайски езици, често означавани като мин диалекти.[2]
Говорят се от 60 милиона души в южно-източната китайска провинция Фудзиен, както и емигранти от тази провинция в Гуандун (около Чаоджоу и Шантоу и на полуострова Лейджоу), Хайнан, 3 окръга в Южен Джъдзян и архипелаг Джоушан извън Нинбо, както и в Тайван. Има също много китайци, говорещи мин, в страни от Югоизточна Азия.
Най-разпространеният говорен вариант на мин е хокиен, който включва тайвански и амой и други диалекти. Диалектите мин запават много от архаичните произношения на старокитайски и среднокитайски.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Двойното ii представя спящия тон в мандарин, като в провинция Шаанси.
- ↑ Jerry Norman, Chinese. Cambridge language surveys., Cambridge University Press, 1988, ISBN 0-521-29653-6
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Min Chinese в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |