Мин (език)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мин.

Мин
閩語/闽语
Регион Китай, Югоизточна Азия
Говорещи ~ 70 млн.
Писменост Китайска логограма
Систематизация по Ethnologue
-Китайско-тибетски
.-Синитски
..-Китайски
...→Мин
Min Dialects.png

Карта на основните видове Мин
Хокиен Минан Теочю Минан Лейжоу Минан
Хайнанесе Минан Пуксиан Мин Доон
Мин Жон Мин Бей

Шаойан Минбей
Мин в Общомедия

Мин (Mǐn или Miin[1]) (традиционен китайски: 閩語; опростен китайски: 闽语; пинин: Mǐn yǔ; БУДЗ: Bân gú; БУЦ: Mìng ngṳ̄) е името на широка група от китайски езици, често означавани като мин диалекти.[2]

Говорят се от 60 милиона души в южно-източната китайска провинция Фудзиен, както и емигранти от тази провинция в Гуандун (около Чаоджоу и Шантоу и на полуострова Лейджоу), Хайнан, 3 окръга в Южен Джъдзян и архипелаг Джоушан извън Нинбо, както и в Тайван. Има също много китайци, говорещи мин, в страни от Югоизточна Азия.

Най-разпространеният говорен вариант на мин е хокиен, който включва тайвански и амой и други диалекти. Диалектите мин запават много от архаичните произношения на старокитайски и среднокитайски.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Двойното ii представя спящия тон в мандарин, като в провинция Шаанси.
  2. Jerry Norman, Chinese. Cambridge language surveys., Cambridge University Press, 1988, ISBN 0-521-29653-6
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Min Chinese“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.