Мирослав Йованович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мирослав Йованович
Мирослав Јовановић
сръбски историк
Мирослав Йованович през 2008 г.
Мирослав Йованович през 2008 г.

Роден
Починал
8 януари 2014 г. (51 г.)

Националност Сърбия
Работил висторик, преподавател
Научна дейност
Титладоктор на историческите науки
Мирослав Йованович в Общомедия

Мирослав Йованович (на сръбски: Мирослав Јовановић) (1 май 1962, Белград – 8 януари 2014, Байна Башта) е сръбски историк, професор във Философския факултет на Белградския университет. Приживе е един от най-добрите познавачи на проблемите на руската белогвардейска емиграция на Балканите и на въпросите от руската история в Югоизточна Европа.

Биография и дейност[редактиране | редактиране на кода]

Образование и академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

Завършва основна и средно образование в Белград, след което се дипломира в Департамента по история на Философския факултет на Белградския университет с тема на магистърска теза „Досељавање руских избеглица у Краљевину СХС (1919 – 1924)“ (Настаняване на руските бежанци в Кралството на сърби, хървати и словенци 1919 – 1924). През 2001 година защитава и докторската си дисертация на тема „Руска емиграција на Балкану (1920 – 1940)“ (Руската емиграция на Балканите 1920 – 1940)

Започва работа в „родния“ си факултет през 1989. Гост-лектор е в редица чужди университети, сред които Московския държавен университет, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета в Берлин и др.

Научни интереси и постижения[редактиране | редактиране на кода]

Основните научни интереси на Мирослав Йованович са в областта на съвременната история. Покрай изследванията си свързани с руската емиграция на Балаканите през първата половина на ХХ век се задълбочават интересите му в областта на руската история, историята на СССР и миналото на Югоизточна Европа. Системни са и заниманията му с теория на историческата наука и особено със свързаните с това проблеми на развитието сръбската историография. Не са му чужди и проблемите от полето на културната и социалната история на сръбския народ през XIX и XX век.

Участва като ръководител, координатор и член в няколко международни проекта по-важните, от които са: Repräsentationen des sozialistischen Jugoslawien im Umbruch (2012 – 2013), History and History Teaching in Southeast Europe (2000 – 2002), Москва и Србија: Београд и Русија – пет векова историје (2007 – 2014), Русская политика на Балканах и в Сербии (Югославии) (2011 – 2014).

Член е на редакционните колегии на няколко периодични издания: „Русский сборник: Исследования по истории России“, Москва; „Годишњак за друштвену историју“, Београд; „Зборник радова Народног музеја“, Чачак; библиотека „Serbica“ и „Rossica“ и едиције „Историјска мисао“, Српска Књижевна Задруга, Београд. Основател е на Центъра за съвременна история на Балканите при Философския факултет на Белградския университет (Центар за савремену историју Балкана при Филозофском факултету у Београду) (2006) и Центъра за руски изследвания при Философския факултет на Белградския университет (Центар за руске студије при Филозофском факултету у Београду) (2010) и съосновател на Дружеството за социална история в Белград (Удружење за друштвену историју, Београд).

Председател е на Управителния съвет на Архива на Сърбия.

Носител на наградата на град Белград за социални и хуманитарни науки за 2012 г. за работата си „Срби и Руси 12 – 21 век (Историја односа)“.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  1. Досељавање руских избеглица у Краљевину СХС 1919 – 1924, Београд 1996, 385.
  2. Језик и друштвена историја. Друштвеноисторијски оквири полемике о српском књижевном језику, Београд 2002, 230.
  3. Србија 1804 – 2004: три виђења или позив на дијалог, Београд 2005, 205. (съавтор: Љубодрагом Димићем и Дубравком Стојановић); Србија 1804 – 2004: три виђења или позив на дијалог (друго е-издање), Београд 2009, 234.
  4. Русская эмиграция на Балканах (1920 – 1940), Москва 2005, 484.
  5. Руска емиграција на Балкану (1920 – 1940), Београд 2006, 559.
  6. Србија 1804 – 2004: 200 година развоја оптерећеног дисконтинуитетима – седам теза, Београд: Нова Европа, 2006, 71.
  7. Криза историје: српска историографија и друштвени изазови краја 20. и почетка 21. века, Београд 2009, 263. (съавтор: Радивој Радић)
  8. Срби и Руси 12 – 21 век (Историја односа), Београд: Народна библиотека Србије 2012, 254.

Съставител и редактор[редактиране | редактиране на кода]

  1. В. Станојевић, Историја српског војног санитета. Наше ратно санитетско искуство, (приређивач са Мирославом Перишићем, аутор поговора, писац биографија аутора, састављач библиографије, приређивач докумената), Београд 1992.
  2. Between the archives and the field: A dialogue on historical anthropology of the Balkans. (Editor, with Karl Kaser and Slobodan Naumović), Belgrade-Graz 1999, 276.(Lit Verlag: Münster-Hamburg-Berlin-London 2004.)
  3. Childhood in South East Europe: Historical Perspectives on Growing Up in the 19th and 20th Century, (Editor with Slobodan Naumović), Belgrade-Graz 2001, 302.(Lit Verlag: Münster-Hamburg-Berlin-London 2004.)
  4. Gender relations in South Easetrn Europe: Historical Perspectives on Womanhood and Manhood in 19th and 20th Century, (Editor with Slobodan Naumović), Belgrade-Graz 2002, 410.(Lit Verlag: Münster-Hamburg-Berlin-London 2004.)
  5. Против Вука: Српска грађанска интелигенција 18. и 19. века о језику и његовој реформи, Београд 2004, 410.
  6. Модерна српска држава 1804 – 2004: хронологија, (Съавтор и редактор с Љ. Димић, Љ. Трговчевић, М. Ристовић, Д. Стојановић, П. Марковић, Б. Прпа и М. Перишић), Београд 2004, 534.
  7. Сербия о себе, (Редактор-составитель), Москва, Издательство „Европа“ 2005, 507.
  8. Живети у Београду: Документа Управе града Београда. Књига 1 – 6, (Съставител заедно в Предраг Марковић, Мирослав Перишић, Дубравка Стојановић, Милан Ристовић и Горан Милорадовић), Београд, 2003 – 2008.
  9. Срби о Русији и Русима: Од Елизавете Петровне до Владимира Путина (1750 – 2010) – Антологија, Београд 2011, 857.
  10. Москва–Србија, Београд–Русија = Москва–Сербия, Белград–Россия: документа и материјали. Том I – II. Друштвене и политичке везе, Београд – Москва 2009, 2011.