Направо към съдържанието

Мит за десетте процента от мозъка

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Митът за десетте процента от мозъка се отнася за изказването, превърнало се в една много популярна градска легенда, че повечето хора използват само 10 процента от капацитета на мозъка си.

Това твърдение, което е многократно интерпретирано и приписвано на много известни хора, като например Алберт Айнщайн, както и изказвано директно от учени от различни страни е създадено основно поради погрешни разбирания или тълкувания на различни изследвания и експерименти.

Създаване на мита за десетте процента

[редактиране | редактиране на кода]

Становището, че човек нормално използва само малък процент от капацитета на мозъка си (например 10 процента), а останалите проценти са неизползваеми е широко разпространен мит.

Интелектът на човек може да се развие с помощта на обучение и могат да се постигнат забележителни резултати в една конкретна област – например обучение на чужд език, но идеята, че хората използват само част от мозъка си е невярна.

Редица учени допринасят за създаването на тази легенда. Това става с експерименти и изследвания, които доказват големи възможности на определени индивиди в конкретни области.

Едни от тези учени са например българският психолог Георги Лозанов и Уайлдър Пенфийлд.

Научно опровержение

[редактиране | редактиране на кода]

Неврологът Бари Бейерстейн изрежда различни научни аргументи против мита за десетте процента:

  • Необходимостта от енергия и еволюцията: Мозъкът има изключително голям разход на кислород и хранителни вещества. Той може да използва до 20 процента от общия енергиен разход на тялото – повече от всеки друг орган – макар че той е само 2 процента от общото тегло на тялото.[1] Ако е възможно да се развие много по-малък мозък, с такава ефективност, както е сега, тогава еволюционното развитие би било довело до това поради много по-големия шанс за оцеляване. Но фактът, че това еволюционно развитие е дало този резултат, означава, че този мозък е необходим изцяло за целите на еволюцията.
  • Сканиране на мозъка: технологии, като позитронно-емисионна томография и функционална магниторезонансна томография, позволяват да се определи активността на мозъка на живо. Те показват, че даже по време на сън повече от 10 процента от мозъка показват активност.
  • Картография на мозъка: Мозъкът вместо да фукционира като едно цяло винаги, има отделени и дефинирани области за преработка на информацията. Изследванията показват, че няма области в мозъка, които да са без собствена функция.[2]
  • Изследванията на повреди в мозъка показват, че няма област в мозъка, която като е повредена да не води като последствие с това и загуба на определени способности. Даже и малки физически повреди в мозъка могат да доведат до сериозни промени във функционалните възможности.
  • Дегенерация на клетките: Клетки от мозъка, които не се използват активно, дегенерират, но това обаче не се доказва, следователно няма такава при един нормално фукциониращ организъм.

Привлекателността на идеята за 10 процента използване на мозъка е отразена и в много произведения на съвременната култура.

  1. Swaminathan, Nikhil. Why Does the Brain Need So Much Power? // Scientific American. 29 април 2008. Посетен на 22 септември 2014.
  2. Shanna Freeman: Top 10 Myths About the Brain, HowStuffWorks; Посетен на 7 август 2014